Определение № 5305 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на район „Младост“ - Община Варна, чрез процесуален представител гл. юрк. Стоева, против определение № 3341/17.03.2026 г., постановено по адм. дело № 778/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед № 47/17.02.2026 г. на кмета на район „Младост“ - Община Варна. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Твърденията са, че не са доказани предпоставките по чл.166, ал.2 вр. с чл.60, ал.1 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за отхвърляне на искането за спиране изпълнението на процесната заповед. Ответниците – И. И. С., Р. Б. И. и К. И. И., чрез процесуалния им представител адв. Томов, в депозирано писмено възражение в срока по чл. 232 АПК оспорват жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема, че премахването на сградата би причинило значителни и трудно поправими щети на жалбоподателите, които трудно могат да бъдат ревизирани при евентуалната отмяна на обжалваната заповед, а именно прекратяване на сключения предварителен договор сключен от 21.08.2025 г., отпадане на възможността за преминаване в патримониума им на сумата в размер на 45 000 евро, което по своята същност представлява пропусната полза, а от друга страна и реалната възможност от претърпяна вреда изразяваща се в задължение за изплащане на неустойка в размер на 30 000 евро. Счел е, че ако бъде спряно изпълнението на административния акт няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а също и че от евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди, които са трудно поправими. В допълнение приема и, че премахването на сградата, ще представлява значителна имуществена загуба за жалбоподателите и би лишило от смисъл последицата на евентуалната отмяна на акта. Още повече, че сградата е със статут на търпим строеж, като премахването й би лишило жалбоподателите изцяло от собствеността им. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, жалбата не спира изпълнението на процесната заповед, като с ал. 2 на същата, на съда е предоставена възможност да спре допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение. В специалния ЗУТ не са разписани предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението, поради което са приложими разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 АПК. Предвид законовата презумция за наличие на основанията по чл. 60 АПК за предварително изпълнение при издаване на актовете по чл. 217, ал. 1 ЗУТ, спирането е допустимо при установяване от оспорващия на засегнат интерес, противопоставим на защитения държавен или обществен интерес, който законодателят е дефинирал като възможност за настъпване на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение. В конкретния случай, във връзка с предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, оспорващите пред административния съд са представили като доказателство предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.08.2025 г. на стойност 45 000 евро, видно от който е, че при неизпълнение на същия е предвидена неустойка в размер на 30 000 евро. Както правилно е прието в обжалваното определение, от представените по делото документи се установява, че допускането на предварително изпълнение би довело до значителни и трудно поправими имуществени вреди за ответниците. Тези вреди се изразяват, от една страна, в прекратяване на предварителния договор от 21.08.2025 г. и загуба на възможността сумата от 45 000 евро да постъпи в техния патримониум, което представлява пропусната полза. От друга страна, съществува реална опасност те да претърпят вреда, изразяваща се в задължение за заплащане на неустойка в размер на 30 000 евро. Следва също така да се отчете, че спирането на изпълнението има характер на временна защитна мярка, действаща до окончателното приключване на съдебното производство и насочена към предотвратяване на подобни вреди за оспорващите. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,