Определение № 60237 от 14.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1775/2019 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Маргаритка К. П. чрез „К. и С. – адвокатско дружество”, представлявано от адв. П. К., с искане за допълване, евентуално изменение, на постановеното по делото решение № 137 от 20.11.2020г. в частта за разноските, като на адвокатското дружество бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на 2714,45 лева с ДДС на основание чл.38 ЗА за осъществена правна защита във въззивното производство – възнаграждение за отхвърляне на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Молителката поддържа, че с оглед постановеното по делото решение въззивната жалба на „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД се явява неоснователна за сумата 94 500 лева /разликата между присъдените от ВКС 120 000 лева и 25 500 лева, над които е обжалвано първоинстанционното решение/ и при материален интерес от 109 500 лева, за която сума е подадена въззивната жалба, дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото пред въззивната инстанция процесуално представителство и защита възлиза на 3199,20 лева или 3839,04 лева с ДДС. Поради това счита, че след приспадане на присъденото с въззивната инстанция възнаграждение в размер на 1097,59 лева, следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 2741,45 лева. Ответникът по молбата „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. С постановеното първоинстанционно решение № 4231 от 29.08.2018г. по т.д. № 162/2017г. на Старозагорски ОС ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е осъдено да заплати на Маргаритка К. П. сумата 135 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина ѝ А. С. Т. при настъпило на 11.08.2016г. ПТП, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 135 000 лева до 150 000 лева. Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над 25 500 лева и от Маргаритка П. в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск за разликата над 135 000 лева до 150 000 лева. С постановеното въззивно решение първоинстанционното решение е отменено в частта, с която въззивникът е осъден да заплати обезщетение за разликата над 75 000 лева до 135 000 лева и в тази част искът е отхвърлен, както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е уважен за разликата над 25 500 лева до 75 000 лева и в частта, в която искът е отхвърлен да разликата над 135 000 лева до 150 000 лева. С въззивното решение ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е осъдено да заплати на адвокатско дружество „К. и С. – Адвокатско дружество” сумата 1097,59 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за защита пред въззивната инстанция. Подадена е касационна жалба от Маргаритка К. П. срещу въззивното решение в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение предявеният иск е отхвърлен за разликата над 75 000 лева до 135 000 лева и в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната част за разликата над 135 000 лева до 150 000 лева. С постановеното по настоящото дело решение е отменено въззивното решение в частта, в която след отмяна на решение № 423 от 29.08.2018г. по т.д. № 162/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора е отхвърлен предявеният от Маргаритка К. П. против „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й А. Т. при ПТП на 11.08.2016г. за разликата над 75 000 лева до 120 000 лева, както и в частта, в която Маргаритка К. П. е осъдена да заплати на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 144 лева /след приспадане на присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 145 лева/ до 582,50 лева, като „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е осъдено да заплати на Маргаритка К. П. на основание чл.432 КЗ сумата 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влезлите в сила части от решение № 423 от 29.08.2018г. по т.д. № 162/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора и решение № 110 от 25.03.2019г. по в.т.д. № 44/2019г. на Пловдивски апелативен съд/ за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2017г. до окончателното плащане, както и сумата 197,65 лева /сто деветдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - разноски за първоинстанционното производство, в останалата му обжалвана част въззивното решение е оставено в сила. В решението е прието, че с оглед обжалваемия интерес във въззивното производство и изхода на делото, на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 971,20 лева, поради което не следва да се присъжда допълнително възнаграждение над присъденото с въззивното рещение. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че молбата е частично основателна. При съобразяване на подадените от двете страни въззивни жалби срещу първоинстанционното решение /обжалвано от ищцата в частта, в която предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата над 135 000 лева до 150 000 лева, а от ответника – в частта, в която искът е уважен за разликата над 25 500 лева до 135 000 лева/ обжалваемият интерес във въззивното производство е в размер на 124 500 лева. С оглед липсата на искане по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта относно определения размер на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв., следва да се приеме, че размерът на адвокатското възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство /във връзка със защитата по подадената от ищцата въззивна жалба и подадената от ответника въззивна жалба/ възлиза на 2428 лева с ДДС /в какъвто размер е определено от въззивния съд/. При съобразяване на постановеното от настоящия състав решение, на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на насрещната страна /за сумата 94 500 лева/, като така определен, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 1842,94 лева /2428 лева х 94 500 лева/124 500 лева = 1842,94 лева/. Поради това, след приспадане на присъденото адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1097,59 лева, на процесуалния представител на ищцата следва да бъдат присъдени още 745,35 лева. По изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е частично основателна и следва да бъде уважена, като на Адвокатко дружество „К. и С. – адвокатско дружество” следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 745,35 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,