Определение № 431 от 29.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1477/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца АРКОНТ-А ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 396 от 07.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 491/2020 г. на САС, ГО, 10 състав. С него е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба с вх.№ 155008/13.12.2019 г. срещу определение № 6161/15.11.2019 г. по т.д.№ 1632/2018 г. на СГС, ТО, VI-10 състав в частта, в която първоинстанционният съд в проекта за доклад е приел, че не дължи произнасяне по предявен в евентуалност иск за неоснователно обогатяване срещу отв. БЕТОНИНТЕЛЕКТ 94 ЕООД; и производството по ч.гр.д.№ 491/2020 г. е прекратено. В частната жалба се съдържат оплаквания, че въззивното определение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че атакуваният първоинстанционен акт има всички характеристики на определение, преграждащо развитието на делото по предявения иск, за което се развиват подробни съображения. Моли се определението на САС да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от отв. Р. М. М., чрез процесуален пълномощник, съдържащ становище за нейната неоснователност. В отговора се излага, че въпросът дали СГС е сезиран с иск за неоснователно обогатяване при условията на евентуалност е вече разрешен с окончателно определение на САС, а първостепенният съд следва да съобрази така очертания предмет на производството в доклада си. Ако пък докладът се отклонява от действителния спорен предмет, ще е налице порок, който може да се отстрани по пътя на въззивното обжалване на решението. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Пред въззивния съд е атакувано определение по чл.374 ГПК, в частта относно проекта за доклад, в който СГС е приел, че е недопустимо с последващи уточняващи молби да се предявяват нови искове, освен в хипотезата на чл.372 ал.2 ГПК, поради което не дължи произнасяне по предявения с последната подадена от ищеца молба–уточнение на исковата молба втори евентуален иск само срещу отв. БЕТОНИНТЕЛЕКТ 94 ЕООД. По частната жалба срещу това определение съставът на въззивния съд е приел, че в случая отсъства съдебен акт, който да попада в приложното поле на чл.274 ал.1 ГПК, поради което производството е недопустимо. Извън горното са дадени указания на първоинстанционния съд да коригира доклада си, съобразно заявеното от ищеца. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Проектът за доклад по смисъла на чл.140 ал.3 ГПК не представлява акт, който да подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, съобразно правилата на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Преценката за това, какви искове са предявени, се извършва с окончателния доклад по делото – чл.146 ГПК, след като се вземат предвид становищата на страните. Тя също не подлежи на пряка проверка за законосъобразност, а такава се извършва косвено по повод обжалване на решението. Ако съдът не се произнесе по иск, с който е надлежно сезиран, страната има на разположение защитата по реда на чл.250 ГПК, решението по който също подлежи на обжалване по общия ред. Доколкото, независимо от мотивите в първоинстанционното определение, липсва постановен диспозитив, преграждащ развитието на производството по делото, не е налице и обжалваем съдебен акт. На това основание частната жалба се явява недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение