Определение № 50008 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 5877/07.07.2022 г. от ищеца Б. Д. Б., чрез адв.Е. Й. срещу определение № 176/20.05.2022 г. по гр.дело № 1870/2022 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 20/02.02.2022 г. по гр.дело № 478/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение № 374/12.10.2021 г. по гр.дело № 1252/2021 г. на Районен съд Кюстендил. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя неправилен е извода в обжалваното определение, че се касае за съдебно решение, постановено в производство по спорна съдебна администрация. Аргументите са, че искът за родителски права е неоценяем, а този за издръжка е оценяем по смисъла на чл.69,ал.1,т.7 ГПК и дължимата държавна такса по последните се определя по правилата на чл.3 и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Сочи се, че двамата ответници Д. Б. и А. Б. съгласно указанията на съда са конституирани като надлежни страни в производството по делото, представили са отговор по исковата молба и доказателства, съответно не са се явили лично или чрез представител на делото. Искането е да се отмени обжалваното определение и се постанови връщане делото на съдебния състав за продължаване на процесуалните действия по подадената молба за отмяна. Ответниците по частната жалба Д. Б. Б. и А. Б. Б., двамата малолетни, чрез майката като законен представител Д. Й. Н. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна на влязло в сила решение от ищеца Б. Д. Б., чрез адв.Е. Й. съставът на ВКС е приел, че се касае до съдебно решение по предявен иск по реда на чл.150 СК, което не поражда сила на пресъдено нещо, тъй като е постановено при упражняване от съда на правомощия на съдебна администрация. Съдебният състав се е позовал на задължителна практика на ВКС, изразена в т.4 и мотивите към нея от т.решение № 7/2014 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК. Настоящият съдебен състав възприема решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение. С решение № 374/12.10.2021 г., поправено с решение № 140/04.03.2022 г. по гр.дело № 1252/2021 г. на Районен съд Кюстендил, е оставена без уважение исковата претенция на Б. Д. Б. против децата му Д. Б. Б. и А. Б. Б., чрез майката и законен представител Д. Й. Т. за изменение размера на издръжката, определена с решение от 04.02.2021 г. по гр.дело № 2345/2020 г. на Районен съд Кюстендил като бъде намален от 300 лв. на 180 лв. месечно за детето Д. Б. и от 200 лв. на 180 лв. месечно за детето А. Б., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното погасяване, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.06.2021 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й като неоснователна. С решение № 20/02.02.2022 г. по в.гр.дело № 478/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил е потвърдено решение № 374/12.10.2021 г. по гр.дело № 1252/2021 г. на Районен съд Кюстендил. Решението е влязло в сила на 02.02.2022 г. С решението, чиято отмяна се иска съдът се е произнесъл по предявен иск за изменение на присъдена издръжка от родител – ищецът Б. Б. на двете му малолетни деца - Д. и А. по реда на чл.150 СК. Съгласно посочения текст при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Производството по чл.150 СК е по спорна съдебна администрация. Постановените решения в това производство не пораждат сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо в аспектите на нейното проявление - правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, какъвто е настоящият случай, която не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо – т.4 и мотивите към нея от т.решение № 7/2014 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на посоченото влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на гл.X. – чл.303-309 ГПК, тъй като те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. В случая решение от 02.02.2022 г. по в.гр.дело № 478/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение от 12.10.2021 г. по гр.дело № 1252/2021 г. на Районен съд Кюстендил, като постановено в производство по спорна съдебна администрация, не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Подадената молба за отмяна на това решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е и извода на съда в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о