Определение № 1269 от 05.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 545/2025 г.

Производството е по чл.245 ал.3 ГПК. Образувано е по две молби, подадени от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –Застраховане“АД, с които е поискано в полза на дружеството да бъдат издадени обратни изпълнителни листове за сумата 3000 лв., платена на ищеца П. В. И. по невлязлото в сила, подлежащо на предварително изпълнение въззивно решение, за която сума с постановено от касационната инстанция решение предявеният от И. иск е отхвърлен, както и за сумата 989,27 лв., представляваща разликата между присъдено от въззивната инстанция и платено от молителя в полза на адв.Р. М. адвокатско възнаграждение и редуцирания с решението на касационната инстанция негов размер. Настоящият състав на ВКС Второ търговско отделение намира първата от молбите за основателна, а втората – за неоснователна. Видно от данните по делото, с решение №1229/29.11.2024г. по в.гр.д.№318/24г. на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение №260982/19.07.2023г. по гр.д.№338/20г. на Софийски градски съд, дружеството-молител е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на П. В. И. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.08.2019г., сума в размер на 7000 лв. /представляваща разликата над присъдените от първата инстанция 8000 лв. до 15 000 лв./, ведно със законната лихва от 16.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени в полза на процесуалния представител на ищеца адв. Р. М. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв адвокатски възнаграждения за двете инстанции общо 2609,27 лв. Видно от приложените по делото пред първата инстанция и към молбите платежни нареждания, на 27.07.2023г. застрахователят е превел пряко по сметка на ищеца сума в размер на 11 504, 46 лв., включваща присъденото от първата инстанция обезщетение от 8000 лв. и начислена към момента на плащането лихва; на 12.10.2023г. отново по сметка на ищеца е превел сума в размер на 11 734,80 лв., включваща присъденото допълнително от въззивната инстанция обезщетение в размер на 7000 лв. и начислена към момента на плащането лихва; на 06.12.20245г. е превел по сметката на адв.Р. М. сума в размер на 1685 лв. С решение №326/21.11.2025г. по т.д.№545/25г. /настоящото дело/, съставът на Върховен касационен съд Второ отделение е отменил частично въззивното решение и е отхвърлил предявения от П. И. иск за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до общо присъдените му 15 000 лв., както и в частта за разноските,като е присъдил в полза на адв.М. адвокатско възнаграждение в размери от по 540 лв. за трите инстанции или общо 1620 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 245 ал. 3 ГПК при допуснато предварително изпълнение на решението /каквато е законодателно уредената хипотеза на чл.404 т.1 предл.2 ГПК/ и последващо отхвърляне на иска, на длъжника по изпълнението се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Въззивното решение е предварително изпълняемо само в частта, с която съдът се произнася по съществото на спора, но не и в частта за разноските. Последните подлежат на плащане /респ. събиране/ след влизане в сила на решението. Обратен изпълнителен лист за разноски се издава само срещу взискателя за събраните такива в неоснователно инициираното от него изпълнително производство. Доброволно платените преди постановяването на окончателното решение от ответника по делото в полза на трети лица, какъвто е процесуалният представител на насрещната страна, суми за разноски не подлежат на събиране по реда на чл.245 ал.3 ГПК, тъй като понесените от него вреди с плащането са резултат от собственото му поведение, а недължимо платеното подлежи на възстановяване по друг процесуален ред. Поради това разпоредбата на чл.245 ал.3 ГПК е приложима само по отношение на платената от молителя сума от 3000 лв., а искането за издаване на обратен изпълнителен лист за платеното от молителя преди постановяването на окончателното решение на касационната инстанция адвокатско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение