Определение № 5272 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4118/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Р. Д. Д., с която се иска отмяна на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018 г. по гр. д. № 8183/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от молителката срещу УМБАЛ „Г. Странски“ - [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 229/04.09.2017 г., за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане в нейна полза на обезщетение в размер на 3 985,14 лв. за периода от 13.09.2017 г. до 13.03.2018 г. Молителката бланкетно сочи, че отмяната следва да се допусне на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като не са изложени конкретни обстоятелства, относими за поддържаното отменително основание, а са развити само оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата – УМБАЛ „Г. Странски“ - [населено място], е подал писмен отговор, в който се излагат съображения, че молбата за отмяна е недопустима, респ. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт – чл. 306, ал. 1 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предвид това, молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти. На следващо място, основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, на представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред“ се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело, или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Установяване по този ред на неистинността на прието по делото заключение на вещото лице или на показанията на свидетели, или на престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител в случая не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. В конкретния случай молителката се позовава на буквалния текст на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е изложила обстоятелства, които действително да са годни да бъдат подведени под хипотезата на тази разпоредба. Освен изложеното, молбата следва да се счете и за просрочена по смисъла на чл. 305, ал. 1 ГПК, доколкото атакуваното решение е влязло в сила на 23.06.2018 г., а настоящата молба е поредната подадена от молителката с идентично основание за отмяна и оплаквания по съществото на приключилия правен спор (вж. – определение № 2911/29.06.2024 г. по гр.д. № 1763/2024 г., ІV г.о., определение № 42/04.01.2024 г. по гр.д. №5416/2023 г., ІV г.о., определение № 1055/11.05.2023 г. по гр.д. № 1861/2023 г., ІV г.о. на ВКС и др., с които предходните молби за отмяна са оставени без разглеждане като процесуално недопустими). По изложените съображения молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение