Решение № 1489 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2021 г.

Решение № 1489 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на П. З., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: гр. Димитровград, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев, против решение № 207 от 19.05.2021 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. № 68/2020 г., с което са отхвърлени жалбите му против т. II. 1 и т. II. 2, подт. 2. 1. от решение № 69 от 19.12.2019 г., обективирано в протокол № 4 от заседание на Общински съвет /ОС/ Димитровград, проведено на 19.12.2019 г., с които на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е определен размер на такса битови отпадъци /ТБ0 за 2020 г. за населението на гр. Димитровград и за населението на с. Бодрово, и са присъдени в полза на ОС разноски в размер на 500 лв. С твърдения за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът претендира обезсилване или отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи за нищожно или отмени решението на ОС – Димитровград в оспорените му части, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът – ОС Димитровград - оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. М. Колева в писмен отговор от 24.06.2021 г. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и оставяне в сила на оспореното с нея първоинстанционно съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Хасковския административен съд е било решение № 69 от 19.12.2019 г., обективирано в протокол № 4 от заседание на ОС Димитровград, проведено на 19.12.2019 г., в частта му по т. II. 1 и т. II. 2, подт. 2. 1., с които на основание чл. 66 ЗМДТ е определен размер на ТБО за 2020 г. за населението на гр. Димитровград и за населението на с. Бодрово. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо като направено в срока по чл. 179, предложение първо АПК от активно легитимирана страна с доказан правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 вр. чл. 184 АПК в качеството му на собственик на облагаеми с данък недвижими имоти на териториите на общината, дължащ ТБО, съгласно чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ. Съдът е приел също така, че решението, което се оспорва, е прието от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция. Взето е при спазване изискванията за кворум и мнозинство, както и поименно гласуване, при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА. При присъствали 32 общински съветници от общо ЗЗ, решението е прието с гласовете на 18 от тях. Тъй като в оспорените му части решение № 69 от 19.12.2019 г. на ОС Димитровград има характер на общ административен акт, съдът е преценил изпълнението на изискванията на чл. 66, ал. 1 и ал. 2, както и на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 АПК, и е обосновал извод за това, че те в случая са спазени. Според изложените в оспореното съдебно решение мотиви докладната записка на кмета на общината сдържа фактически и правни основания за издаването на акта, даващи възможност за извършване на дължимата от съда преценка за неговата материална законосъобразност. Във връзка с материалната законосъобразност на решението в оспорените му части е прието следното: Кметът на общината правилно е обосновал невъзможност за определяне на размер на ТБО според количеството отпадъци, тъй като към датата на приемане на решението няма изработена методика по реда на пар. 13а ПЗР ЗИД ЗМДТ. Освен това според чл. 20, ал. 5 от Наредба № 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград декларация по ал. 1 се подава само от предприятията. Спазено е изискването на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ и това се потвърждава от приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. По така изложените съображения първостепенният съд е потвърдил акта като валиден, издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и приложимите материално правни норми. Касационната инстанция преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Правилни са изводите на първостепенния съд за допустимостта на оспорването, както и за това, че решението на ОС е прието от компетентен орган при спазване изискванията на чл. 27 ЗМСМА, поради което неоснователно се твърди в касационната жалба нищожност на същото. Неправилен обаче е изводът му, че при издаването му са изпълнени административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 66 и чл. 69 АПК. По делото е представено доказателство за публикуване на докладната записка на кмета на общината на сайта на Община Димитровград на 18.11.2019 г., но това не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 66, ал. 1 АПК за публично оповестяване на откриването на производството по издаване на общ административен акт. Не е изпълнено и изискването на ал. 2 на чл. 66 АПК вр. чл. 69 АПК, тъй като липсва уведомяване за формите на участие на заинтересованите лица. Нарушено е също така изискването на чл. 69, ал. 2 АПК, тъй като не е посочен разумен срок, който не е по-кратък от един месец, за участие на заинтересованите лица в обсъждането на проекта. Обстоятелството, че в рамките на минималния срок по чл. 69 АПК е постъпило едно становище от общински съветник, не обосновава извод за това, че са спазени посочените законови изисквания. Така изброените нарушения представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи самостоятелно основание по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 184 АПК за отмяна на общия административен акт /В този смисъл решение № 7995 от 13.06.2018 г. по адм. д. № 6175/2018 г. и решение № 15946 от 25.11.2019 г. по адм. д. № 6754/2019 г. на Върховния административен съд/. Като е приел обратното, Административен съд – Хасково е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № 69 от 19.12.2019 г. на ОС Димитровград в оспорените му части. При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни производства. С оглед обема на предоставената правна защита от пълномощника на жалбоподателя, неоснователно е искането на ответника за намаляване размера на договореното и платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция /800 лв. / до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. /500 лв. / по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 207 от 19.05.2021 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. № 68/2020 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ т. II. 1 и т. II. 2, подт. 2. 1. от решение № 69 от 19.12.2019 г., обективирано в протокол № 4 от заседание на Общински съвет Димитровград, проведено на 19.12.2019 г., с които на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е определен размер на такса битови отпадъци за 2020 г. за населението на гр. Димитровград и за населението на с. Бодрово. ОСЪЖДА Община Димитровград с адрес: гр. Димитровград, бул. "Г. С. Раковски" № 15 да заплати на П. З., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: гр. Димитровград, [улица] разноски в размер на 2 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.