Определение № 5 от 28.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1606/2016 г.

Производството е по чл.309, ал.1 ГПК. Образувано по молба на [фирма], с управител Д. К. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение №428/29.02.2016г., постановено по т.д. № 6782/2015г. на СГС, с което е прекратено на основание чл.517, ал.4 ГПК търговското дружество. Искането за спиране изпълнението на решение е мотивирано с подадена на основание чл.303, ал.5 ГПК молба за отмяна на влязлото в сила решение. Разпоредбата на чл. 309, ал.1 ГПК, при подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, препраща към чл.282, ал.2-6 ГПК. В случая молбата за спиране на изпълнение, следва да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице предпоставките по чл. 282 от ГПК. Спиране на изпълнението на влязло в сила решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК при подадена молба за неговата отмяна, е допустимо в случаите когато решението има за предмет притезание, чрез което на правоимащия ще бъде доставена определена облага. На изпълнение подлежат осъдителните решения, защото са изпълнително основание за признато притезание и въз основа на тях може да бъде предприето принудително изпълнение/ арг. от чл.404 от ГПК/. По аргумент на противното, след като не пораждат изискуемо притезателно право, не подлежат на спиране решенията по установителни и конситутивните искове, какъвто е искът по чл.517, ал.4 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение