Определение № 9888 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК вр. чл. 144 от АПК и вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на „Персима“ ЕООД, чрез адв. Е. Кацева като процесуален представител, срещу определение № 14893 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 1651/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), в частта, с която е отхвърлено искането на дружеството за допълване на постановеното по делото решение № 6121/21.02.2025г. в частта за разноските относно сумата 560,00лв. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт в оспорената му част с искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което на жалбоподателя да се присъди посочената сума. Твърденията са, че дружеството е задължено за сумата от 560 лева - доплащане на възнаграждение на вещо лице, в заседанието, в което са приключили устните състезания по делото и обективно не е било възможно да я включат в списъка по чл.80 ГПК, тъй като е внесена по-късно - в опредения от съда срок. Ответниците – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- София и Й. Т. Я., не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, с която е отхвърлено искането на „Персима“ ЕООД за допълване на постановеното по делото решение № 6121/21.02.2025г. в частта за разноските относно сумата 560,00лв., съдът е приел, че претендираната сума не е включена в списъка по чл. 80 от ГПК, а този списък следва да съдържа всички разходи, които страната счита, че трябва да й бъдат присъдени. Сочи, че плащането на разноските след представяне на списъка, както е в случая, не е пречка, същите да бъдат включени в него, а пропускът за това не може да бъде саниран по реда на чл. 248 от ГПК. Определението е правилно. С решението по делото, по жалба на „Персима“ ЕООД съдът е отменил заповед № 18-13975/09.12.2021 г. на началника на СГКК-София и е върнал преписката за ново произнасяне, като е осъдил СГКК – София да заплати на дружеството разноски в размер на 4642,00лв. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, включително сумата общо 1212,00лв. – възнаграждения за вещо лице. Следва искане на страната по чл.248 ГПК, във връзка с което е постановено оспореното определение, за допълване на решението в частта за разноските със сумата 560,00лв. – доплащане на предварителния депозит за вещото лице и със сумата 19,20лв. – разноски за снабдяване с документи, по отношение на която искането е уважено от съда. За претендираните разноски от 560,00лв., е видно, че страната е задължена за заплащането им в съдебното заседание на 21.01.2025г., в което е присъствал неин пълномощник и в което заседание са приключили устните състезания и е даден ход по същество на делото. Видно е също, че сумата е внесена на 22.01.2025г. - в определения от съда срок, но не е включена в списъка по чл.80 ГПК, представен от страната в съдебното заседание, а заявената от същата претенция, обективирана в протокола, е за присъждане на разноски съгласно приложения списък. При изложените данни, настоящият състав на касационната инстанция счита за правилно постановеното определение по чл.248 ГПК в оспорената му част. Следва да се посочи, че в случая искането, с което е сезиран АССГ е за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на техния размер, а не за допълване на решението в тази част, в който смисъл е дължима корекция на доводите в съдебния акт. Надлежно искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските би било налице в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе изобщо по претенцията на страната за разноски, каквато не е настоящата хипотеза (Вж. т. 8 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Независимо от горното, постановеният краен резултат по предявеното искане е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, приложима по препращане с разпоредбата на чл. 144 АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От една страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. От друга страна, този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, т. е. в списъка, страната е длъжна да посочи всички претендирани от нея разноски. След като с решението по делото, а в случая и с определението по чл.248 ГПК, съдът е присъдил пълния размер на разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, то не е налице основание за изменение на техния размер посредством увеличаване. Съдът няма ангажимент да сумира разноските, а е длъжен да се съобрази със списъка, представен към момента на приключване на устните състезания в открито съдебно заседание. В този смисъл е приетото с т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Пропускът на страната да включи в списъка за разноски всички разноски, които претендира, не може да бъде вменен като пропуск на съда при присъждането им и води до неоснователност на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 176а АПК /нов, обн. ДВ бр. 63/2025 г., в сила от 05.08.2025 г./. Дали действително са направени разноските, респ. дали са доказани, е обстоятелство, относимо към основателността на претенцията за присъждането им, но не и към съдържанието на списъка по чл.80 ГПК. Както правилно е приел съдът, в случая страната е надлежно уведомена за задължението да заплати допълнитено възнаграждение на вещото лице в размер на 560 лв., поради което не е съществувала пречка до приключване на устните състезания в откритото съдебно заседание по делото да представи актуален списък по чл.80 ГПК. Не следват обратни изводи от цитираната от жалбоподателя съдебна практика, която не е задължителна, а и касае различен от фактическа и правна страна, случай. Предвид изложеното, предявената частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,