Определение № 4976 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4371/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 8090 от 27.08.2026 г. от П. И. А. и Н. И. Х., чрез адв. С. П. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 140 от 30.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 278/2025 г. по описа на Апелативен съд Бургас. С разпореждане на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС от 23.09.2026 г., на молителите е указано да представят доказателства за внесено по банкова сметка на ВКС /конкретно посочена/ обезпечение в размер на сумата от 20 000 евро на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК. С молба от 16.10.2026 г., постъпила чрез ел.поща на ВКС, адв. П. е посочила, че сумите от 24 000 лева и от 34 675 лева и към настоящия момент са налични по набирателните сметки съответно на Районен съд Бургас и Окръжен съд Бургас, като с учредяването на залог в пари в размер на присъденото вземане е изпълнено изискването на чл.282, ал.2, т.1 ГПК за представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума и съответно се поддържа искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.282, ал.2 ГПК при направено искане от касатора за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, последният е задължен да представи надлежно обезпечение. Размерът на това обезпечение зависи от вида на притезанието, като по решения за парични притезания, обезпечението е в размер на присъдената сума – чл.282, ал.2, т.1 ГПК. В конкретния случай молбата за спиране от 16.10.2026 г. не е придружена с доказателство за внесено обезпечение, въпреки дадените указания от 23.09.2026 г. на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС, а молителите се позовават на внесени по сметка на Районен съд Бургас и Окръжен съд Бургас суми в размер на 24 000 лева и 34 675 лева на основание чл.398, ал.2 ГПК /замяна на допуснато от съда обезпечение със залог в пари по чл.180, ал.1 и чл.181 ЗЗД/. Внесените от касаторите като залог парични суми по чл.398, ал.2 ГПК по сметка на Районен съд Бургас и Окръжен съд Бургас имат различна правна природа, предназначение и правни последици, поради което не съставляват надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, изр. 2 ГПК и не могат да послужат за целите на исканото спиране. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС между внесената парична сума като залог по чл.398, ал.2 ГПК и изискуемото обезпечение по чл.282, ал.2, изр.2 ГПК не е налице тъждество, като съотношението между двете обезпечения се изразява в това, че и двете са парични гаранции, но се използват в различни процесуални фази на гражданския процес и имат различно правна природа, цел и последици. Целта на залога по чл.398, ал.2 ГПК е да замени един вид вече допуснато обезпечение на иск, а целта на обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК е да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС /в този смисъл са и мотивите към ТР №6/23.10.2015 г. по тълк.дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Инициативата за замяната по чл.398, ал.2 ГПК е на ответника по делото, а искането за спирани по чл.282, ал.2 ГПК е на жалбоподателя – страната, която обжалва въззивното решение; гаранцията по чл.398, ал.2 ГПК може да е залог в пари или ценни книжа, а тази по чл.282, ал.2 ГПК е парична гаранция, определена от съда; правната последица от искането по чл.398, ал.2 ГПК е замяна на обезпечителната мярка с паричен залог, а от искането по чл.282, ал.2 ГПК – спиране на изпълнението на въззивното решение. Различен е също и обхвата на съдебната преценка – при замяната по чл.398, ал.2 ГПК съгласие на другата страна не е необходимо, а по искането за спиране по чл.282, ал.2 ГПК съдът преценява дали да допусне спиране на изпълнението на въззивното решение или не. Залогът по чл.398, ал.2 ГПК е алтернатива на обезпечителната мярка, която ответникът може да предложи, за да избегне вече допуснатата от съда обезпечителна мярка и той действа в рамките на обезпечителното производство, преди да е решен спорът по същество. Обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК е условие за спиране на изпълнението на вече постановено въззивно решение, което се обжалва и има временен характер – докато трае касационното производство. И двете гаранции служат за защита на интересите на насрещната страна, но залогът по чл.398 ГПК има превантивен характер, а обезпечението по чл.282 ГПК е последващ инструмент за корективна намеса в хода на висящия спор. Доколкото заложената сума се депозира по сметка на съд, процесуалният закон въвежда специални правила относно размера на заложената парична сума и условията за удовлетворяване на залогоприемателя, респ. връщането й на залогодателя. В първия случай отмяната на обезпечението става въз основа на влязло в сила определение на съда, допуснал замяната /чл.402, ал.3 ГПК/ и ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В този случай представената гаранция се освобождава по молба на заинтересованата страна до съда, допуснал обезпечението от специалната банкова сметка на този съд. Във втория случай обезпечението се задържа ако касационната жалба е оставена без уважение и ако носителят на вземането предяви иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението, а когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено – чл.282, ал.4 и 5 ГПК от специалната сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на V г.о.