Определение № 1156 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2693/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на адвокат П. К. в качеството й на пълномощник на ищците Д. Й. и К. М. срещу определение № 347 от 07.10.2024г. на Апелативен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на адв. К. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по в.т.д. 287/2024г. решение чрез присъждане в нейна полза на сума от още 11 400 лв. с ДДС -адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗА. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че размерът на адвокатското възнаграждение, което съдът следва да присъди на основание чл.38,ал.2 ЗА за безплатно осъщественото процесуално представителство на ищците за защита по насрещната жалба, подадена от застрахователното дружество, е неправилно изчислен. Посочва се, че дължимото възнаграждение съгласно чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно измененията ДВ бр.88/2022г., следва да бъде в размер на 3 072лв. с ДДС за осъществената защита на ищеца Й. и 2 640 с ДДС за защитата, осъществена по отношение на ищеца К. М., а с въззивното решение е определено възнаграждение в общ размер на 4 080лв. (по 2 040лв. на всеки ищец с включен ДДС). По тези съображения в частната жалба се поддържа искане за присъждане на сума от още 1 632лв. за осъщественото пред въззивната инстанция безплатно процесуално представителство. От насрещната страна Гаранционен фонд е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима поради непредставен списък по чл.80 ГПК. Изложени са и съображения за нейната неоснователност. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Неоснователен е доводът за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК и недопустимост на произнасянето по същество по искането за изменение на решението в частта за адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката, осъществил безплатно адвокатска помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА. В отговора на насрещната въззивна жалба на застрахователното дружество, подаден от адв. К., е инкорпориран списък по чл.80 ГПК с препращане към минималните размери по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. Отказът на въззивната инстанция да увеличи определеното по реда на чл.38,ал.2 ЗА с решението по делото адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. е основан на преценката, че размерът му е коректно изчислен съобразно обжалваемия интерес, очертан с подадената насрещна жалба, по отношение на който е осъществена безплатно защитата на ищците. Настоящият състав счита, че въззивното определение следва да бъде потвърдено със съображенията, че поддържаното с частната жалба искане адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА да бъде определено в размерите по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), е основано на национална уредба, която противоречи на разпоредби на ДФЕС, поради което националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C - 438/22 са, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа), не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. От приетото в решението на СЕС следва, че националната юрисдикция не е обвързана от ограничението по чл.38, ал.2, изр.2 ЗА, което препраща към минималните размери на Наредбата, а следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяване на защитата по делото. Съобразно тези критерии, положеният от адвоката труд, преценяван съобразно обема на осъществените процесуални действия, характера на предоставената защита с оглед фактическата и правна сложност на пренесения за разглеждане пред въззивната инстанция спор, е справедливо овъзмезден с определеното от въззивната инстанция с решението по спора адвокатско възнаграждение. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.