Определение № 2485 от 06.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2561/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г. ПЛП“ ООД, [населено място], срещу решение №467 от 15.07.2024г. по в.т.д. №392/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено Разпореждане №1342/13.02.2024г., по ч.т.д. №247/2024г. на СГС, VI – 26 състав, с което е оставена без уважение молбата на касатора по чл.622б от ГПК, вр. с чл. 46 от Регламент (ЕС) №1215/2012, за постановяване на отказ за изпълнение на Решение от 21.02.2023г., постановено по гр.д. №1037/2022г. на Граждански съд, Първа камара, [населено място], Република Малта. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа на представените доказателства, достигайки до грешните изводи,че въззивникът не е представил разпореждането на съда по дело №1037/2022г., съпътстващо преписа. Сочи, че същото е представено от него като приложение №3 към сезиращата молба до СГС. Наред с това оспорва като неправилен и извода на въззивния съд, че „Г. ПЛП“ ООД е било уведомено за образуваното срещу него съдебно производство в Република Малта чрез връчване на препис от съдебните книжа. Изтъква, че е бил лишен от право на защита, тъй като му е бил изпратен препис от исковата молба на език, който не разбира – малтийски, бил е известен за възможност да вземе участие в съдебно заседание, което е било проведено седем дни по – рано, като книжата са били връчени на адрес, различен от седалището и адреса на управление на дружеството. Прави оплаквания, че въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви относно наличието на третата предпоставка, визирана в нормата на чл.45 ал.1 б.“б“ от Регламента. Допускането на касационното обжалване касаторът обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Инициирането на производство по отмяна на влязло в сила решение преклудира ли възможността страната да се позове на обстоятелството, че правото й на защита е било нарушено, доколкото не е могла да участва ефективно в съдебното производство, по което е постановено решението? 2. Нарушава ли съществено принципите на правния ред на Република България / държавата, в която ще се изпълнява решението/ съдебно решение, постановено без ответникът да е имал възможност да участва в процеса и ефективно да упражни своето право на защита, поради липса на надлежно връчване на съдебни книжа и призоваване за съдебни заседания? 3. Компетентен ли е съдът на сезираната държава и следва ли при възникнал спор да извърши самостоятелна проверка досежно достоверността на данните от удостоверението по чл.53 от Регламент №1215/2012, за да прецени дали исковата молба е била връчена на неявилия се ответник, дали той е бил уведомен за нея, както и дали това евентуално връчване или уведомяване е било извършено в достатъчен срок и по такъв начин, че той да има възможност да организира защитата си? 4. Понятието „предявяване на иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това“ по смисъла на чл.45, пар.1, б.“б“ in fine от Регламент №1215/2012, включва ли инициирането на извънредно производство за отмяна на влязло в сила неприсъствено съдебно решение? Твърди, че първият въпрос е решен в противоречие с определение №61 от 09.02.2022г. по т.д. №619/2021г. на ВКС, ТК, I т.о. а въпросите по т.2 и т.3 - в противоречие с решение на СЕС от 2 април 2009г. по дело С-394/07 и съответно с решение на СЕС от 6 септември 2012г. по дело С-619/10. За четвъртия въпрос в изложението поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация „Б. Клоудинг Индъстри Къмпани“ ООД, регистриран в регистъра на дружествата на Република Малта, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че молбата за отказ за изпълнение е подадена пред първостепенния съд в срока по чл.622а, ал.6 от ГПК, но е неоснователна. Позовавайки се на практика на СЕС е посочил, че за да се спази забраната за преразглеждане по същество на постановеното в друга държава членка съдебно решение, може да се прибегне до клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 45, пар.1, б. „а“ от Регламент №1215/2012, само в хипотезата, в която признаването на съдебното решение, постановено в тази държава членка, би представлявало явно нарушение на правна норма, която се счита за съществена в правния ред на сезираната държава членка, или на право, признато като основно в този правен ред. Изтъкнал е, че такова нарушение може да се състои във факта, че длъжникът не е бил в състояние да се защити ефективно пред съда по произход и да оспори в държавата членка по произход съдебното решение, чието изпълнение се иска. Анализирайки събраните по делото доказателства е приел, че не се установява въззивникът да е бил лишен от правото на защита, тъй като е бил уведомен за образуваното срещу него съдебно производство чрез връчване на препис от съдебните книжа, както и очевидно е бил уведомен и за правото на отговор по иска, доколкото такъв е бил депозиран от него. Позовал се е и на установения по делото факт, че съдът не е разглеждал делото, докато не са били налице доказателства, че съдебните книжа са надлежно връчени – производството е било отложено именно поради липса на връчване на съдебните книжа. Също е констатирал, че от събраните доказателства се установява и че постановеното съдебно решение макар и да не е подлежало на обжалване, е атакувано от въззивника чрез подадена молба за отмяната му. По основанието за отказ по чл.45, ал.1, б.„б“ от Регламент №1215/2012, съдът е изложил мотиви, че за да е налице посочената хипотеза е необходимо на ответника да не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си като същевременно съдебното решение е постановено при отсъствието му. За да приеме, че това основание не е налице съдът се е позовал на твърденията на самия въззивник, че му е бил връчен препис от исковата молба на „Б. Клоудинг Индъстри Къмпани“ ООД и че е депозирал отговор на същата. Позовал се е и на представеното Удостоверение по чл. 53 от Регламента, в т. 4. 3 от което малтийският съд е удостоверил, че съдебното решение е постановено в отсъствие на ответника, но че на 19.01.2023г. му е бил връчен документ за образуване на производството или равностоен документ, на посочения в удостоверението негов адрес – [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел, че това удостоверяване има официален характер, поради което тежестта на оборването му е за оспорващия въззивник, като доказателства в тази посока не са ангажирани. Преценил е като неоснователно изложеното във въззивната жалба оплакване, че съдебните книжа са били изпратени до адреса на фабриката на въззивника – [населено място], [улица], а не на адреса му на управление, вписан в ТР при АВ - [населено място], [улица], №75, ет.1. Изтъкнал е, че представеният пощенски плик, в който се твърди да са се съдържали съдебните книжа по дело №1037/2022г., е адресиран до [населено място], [улица], който адрес не съвпада с вписания адрес на управление на дружеството - въззивник, но това по никакъв начин не е попречило на уведомяването му, доколкото съдебните книжа са получени от него. Наред с това съдът е посочил, че видно от действията на въззивника, този адрес също е възприеман като негов адрес за кореспонденция, доколкото в представения отговор на исковата молба по дело №1037/2022г. на Граждански съд, Първа камара, [населено място], Република Малта, самият въззивник е посочил адреса [населено място], [улица], наред с този на управлението си в [населено място]. Обсъдено е и оплакването за нередовност на призоваването на „Г. ПЛП“ ООД, [населено място] за проведените по дело №1037/2022г. съдебни заседания на 07.12.2022г. и 21.02.2023г., като съставът на САС е посочил, че само липсата на уведомяване за започване на производството би съставлявало предпоставка за отказ за изпълнение по б. "б" от чл.45, ал.1 от Регламента. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият и четвъртият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не се явяват значими за изхода на производството, доколкото даденото от съда разрешение на въпросите не е обусловило извода му за неоснователност на молбата за отказ за изпълнение. Противно на твърденията на касатора въззивният съд не е приел, че щом той е подал молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение в държавата – членка по произход, Република Малта, то не е налице нарушение на правото му на защита. Преценката на съда, че с молбата за отмяна въззивният съд е упражнил правото си на защита пред съда по произход, не е мотивирала становището му за неоснователност на искането да се постанови отказ за изпълнение. Разпоредбата на чл.45, б. "б" от Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела изисква наличието на две предпоставки - съдебното решение да е постановено в отсъствие на страната и на ответника да не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си. От двете изрично посочени предпоставки, следва и това, че в разпоредбата се визира съдебно решение, постановено в спорно производство, в което се изисква участие на ищец и ответник. Тези две предпоставки, дори и да са налице, не могат да бъдат основание за отказ, ако ответникът е пропуснал да обжалва решението. Когато той е имал възможност да обжалва решението и е допуснал то да влезе в сила, той не може да се позове на нарушаването на правото си на защита. В този смисъл е втората част на текста на чл.45, б. "б" от Регламент №1215/2012 – "освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това“. Съдът коментирайки предпоставките от фактическия състав чл.45, ал.1, б. „б“ от Регламент №1215/2012, е установил, че решението не е подлежало на обжалване и не е направил констатация за пропуск на молителя да упражни право на обжалване. Въззивният съд е отчел факта, че въззивникът е подал молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение в държавата – членка по произход, но е обсъдил подробно и доводите му, че не му е бил връчен документът за образуване на производството в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си. Съответно извода за неоснователност на молбата по чл.622б от ГПК е обусловен от преценката на съда, че ищецът е бил уведомен за образуваното срещу него съдебно производство, чрез връчване на препис от съдебните книжа. Следователно допускането на касационно обжалване по поставените въпроси, касаещи молбата за отмяна, подадена в държавата – членка по произход, не би обусловило друг изход на производството. По същите съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по третия поставен в изложението въпрос. Въззивният съд не е отказал да извърши самостоятелна проверка досежно достоверността на данните от представеното Удостоверение по чл.53 от Регламент №1215/2012, а е обсъдил всички събрани по делото доказателства, за да направи своя преценка дали удостоверените от съда по произход обстоятелства са се осъществили – дали решението е постановено в отсъствие на една от страните и дали документ за образуване на производството е връчен на ответника. Следователно въззивният съд е споделил изцяло становището на касатора, че отразените в удостоверението обстоятелства подлежат на проверка в производството по чл.622б от ГПК, както и правилно е преценил, че тъй като то има характер на официален удостоверителен документ тежестта за оборването му е за оспорващия въззивник. Макар, че в мотивите си съдът неправилно е посочил, че доказателства за опровергаване на отразените в удостоверението обстоятелства не са представени, крайният му извод за това, че не е опровергана доказателствената сила на удостоверението е базиран именно на преценката на представените от страните доказателства, които според съда установяват, че документ за образуване на производството е бил връчен на въззивника. Доколкото обсъжданите въпроси не могат да служат като общо основание за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъждат въведените от касационния жалбоподател допълнителни предпоставки за достъп до касация. Вторият въпрос в изложението изразява несподелената от въззивния съд теза, че касаторът не е имал възможност да участва в процеса и ефективно да упражни своето право на защита поради липса на надлежно връчване на съдебни книжа и призоваване за съдебни заседания. Въпросът не съответства на фактическите констатации и базираните на тях правни изводи на съда, че е налице надлежно връчване на съдебните книжа. Също така не отразява и данните по делото, че макар във връчените съдебни книжа да е посочена дата на първото насрочено заседание 07.12.2022г., която е била изтекла към момента на връчването – 14.12.2022г., на 07.12.2022г. заседание по делото не е било проведено поради нередовното призоваване на „Г. ПЛП“ ООД и делото е било отложено. Не е налице е сочената от касатора допълнителна предпоставка – противоречие с решение на СЕС от 2.04.2009г. по дело С-394/07, в което е прието, че в случай, че признаването или изпълнението на съдебно решение засяга основни принципи на държавата, в която се иска признаването, то същото не следва да се допуска. С решението е дадено задължително за съдилищата на държавите членки тълкуване на член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27 септември 1968г., предвиждащ, че съдебното решение не се признава, ако признаването противоречи на обществения ред в държавата, в която се иска признаването. В същото се прави позоваване на решение на СЕС от 28 март 2000г. по дело Krombach, C-7/98, като Съдът пояснява, че прибягване до клаузата, свързана с обществения ред, е мислимо единствено в случай, че признаването или изпълнението на съдебното решение, постановено в друга договаряща държава, би влязло в недопустим разрез с правния ред на държавата, в която се иска признаването, доколкото би засегнало основен принцип. Засягането трябва да представлява явно нарушение на правна норма, считана за съществена в правния ред на държавата, в която се иска признаването или на право, признато за основно в този правен ред. С решението е прието, че съдът на държавата, в която се иска признаване, може да отчете с оглед на клаузата за обществен ред, визирана в този член, обстоятелството, че съдът на държавата по произход се е произнесъл по исканията на ищеца, без да изслуша ответника, който се е явявал надлежно пред него, но с определение е бил отстранен от производството по съображение, че не е изпълнил задължения, наложени с постановено по-рано в рамките на същото производство определение, когато след цялостна преценка на производството и с оглед на всички обстоятелства, според него изглежда, че тази мярка по отстраняване съставлява явно и прекомерно засягане на правото на ответника да бъде изслушан. В настоящата хипотеза основанията за отказ, на които ищецът се е позовал в исковата молба и които според него съставляват нарушение на обществения ред и същевременно основание и по чл.45 ал.1 б. „б“ от Регламент №1215/2012, са, че той не е бил уведомен за инициираното пред него съдебно производство в Република Малта, не е бил призован надлежно да участва в съдебните заседания и не му е указана възможността да подаде съответен отговор, нито е уведомен за специфичните изисквания, на които защитата му е следвало да отговаря. В исковата молба не са въведени твърдения за отказ да бъдат взети предвид извършени от процесуални действия, а се твърди, че решението е постановено в отсъствие на „Г. ПЛП“ ООД, [населено място]. Тези доводи са обсъдени от въззивния съд, който е констатирал, че на въззивника е връчен документът за образуване на производството в Република Малта или равностоен документ по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си. Осъществена е преценка за действително и ефективно получаване на документите, тоест за връчването им на ответника, както и за наличието на достатъчно време, за да може той да подготви защитата си, които са критериите при преценката за спазване на правото на ефективна съдебна защита. Обсъдени са доводите за връчване на адрес, различен от адреса на управление, както и за нередовно призоваване за проведените съдебни заседания, както и доводите за връчване на документите без превод на български / което съгласно решение на СЕС от 11 юли 2024г. по дело C-632/22, както и решение от 6 септември 2018г. по дело C-21/17 и цитираната в тях съдебна практика, съставлява основание за отказ документите да бъдат приети, на какъвто касаторът не се позовава/. Изводът на въззивния съд, че само липсата на уведомяване за започване на производството би съставлявало предпоставка за отказ за изпълнение по б."б" от чл.45, ал.1 от Регламента, е в съответствие с практиката на СЕС по приложението на посочената разпоредба. Доводите на касатора, че при връчването на документа е следвало да бъде уведомен и за специфичните изисквания, на които защитата му е следвало да отговаря, не намират опора в цитираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения на СЕС, нито в известните на състава решения на СЕС по дела С-474/93, C-172/91, C-39/02, C-354/15, C-29/16 и други, в които е дадено тълкуване на формулировката „документ за образуване на производството или равностоен документ“. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото с отговора на касационната жалба изрично е посочил, че не претендира такива. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд