Определение № 507 от 30.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 951/2024 г.

Производството е по чл. 44 НПК.

Образувано е по повод разпореждане от 28.10.20204 г. по н.ч.д. №14900/2024 г. на СРС, НО, 94 състав, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между този съд и Софийски градски съд.

Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото прие следното:

Н.о.х.д. № 234/2024 г. е образувано в ОС-Търговище въз основа на внесен обвинителен акт срещу подсъдимата С. М. И..

В хода на започнало съдебно следствие с протоколно определение от 16.09.2024 г. съдът е приел, че тъй като обстоятелствата го налагат разпитът на вещите лица по назначената и изготвена по делото петорна съдебномедицинска експертиза (всички те с местожителство в гр. София) следва да се осъществи на 28.10.2024 г. от 10:00 часа при условията на видеоконференция по чл. 149, ал. 8 НПК пред състав на Софийски градски съд.

Писмо с молба за провеждане на видеоконференцията, ведно със съответния съдебен акт, обективиращ искането, са изпратени и получени в СГС на 25.09.2024 г.

С разпореждане от 26.09.2024 г. зам. председателят на СГС и ръководител на Наказателно отделение е разпоредил материалите да бъдат изпратени по компетентност на СРС с посочване на правното основание за това – чл. 108, ал. 2 НПК и чл. 122, ал. 1 от Правилника за администрация на съдилищата (ПАС).

На 28.10.2024 г., в 10:04 ч. – след началния час, в който е било насрочено провеждане на разпит на вещите лица чрез видеоконференция, в СРС е образувано н.ч.д. №14900/2024 г., поверено за разглеждане на 96 наказателен състав.

С разпореждане от същата дата съдът е приел, че делото не му е подсъдно. Позовал се е на аналогия на процесуалния закон и на нормата на чл. 139, ал. 9 НПК, регламентираща провеждане на разпит на свидетел чрез видеоконференция пред съответния първоинстанционен съд. По тези съображения съдът е прекратил производството пред себе си и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност със СГС.

Това процесуално развитие на делото налага следните изводи от правна страна:

1. Върховният касационен съд е надлежно сезиран по реда на чл. 44 НПК. Макар в СГС да не е било образувано наказателно частно дело по искането за провеждане на разпит чрез видеоконференция, зам. председателят на съда и ръководител на Наказателното отделение е изразил изричното си становище по този въпрос, като е отказал да образува самостоятелно дело и е препратил молбата за видеоконферентен разпит на СРС, приемайки че с оглед нормата на чл. 108, ал. 2 НПК и чл. 122 ПАС последният е компетентен да извърши поисканото процесуално действие. Софийски районен съд на свой ред е приел, че делото не му е било подсъдно, поради което, овластен от закона, е повдигнал препирня пред по-горестоящия съд. Налице е следователно спор между два съда кой от тях да окаже процесуално съдействие за дистанционния разпит на вещите лица, изготвили експертиза по конкретното наказателно дело, който спор следва да бъде разрешен от върховната съдебна инстанция в производство по чл. 44, ал. 1 НПК.

2. По същество спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на СРС, като сътрудничеството за разпита чрез видеоконференция се извърши от състав на СГС. Съображенията за това са следните:

§ 1, ал. 5 от ДР на НПК дава легална дефиниция на видеоконференцията, уреждайки я като възможно средство за провеждане на отделни (конкретно посочени) процесуални и следствени действия в отклонение на принципа за непосредствеността. Такова действие - с изричен регламент в текста на чл. 149, ал. 8 НПК - представлява и разпита чрез видеоконференция на вещи лица.

В процесния случай, отчитайки невъзможността за лично явяване пред него на пет вещи лица с местоживеене в гр. София, на основание горецитираната разпоредба ОС-Търговище е поискал дистанционно провеждане на разпита на експертите със съдействие на състав на Софийски градски съд. Това е бил съдът, който е следвало да окаже процесуално допустимата форма на национално сътрудничество на органа по ръководство и решаване, разглеждащ по същество конкретното наказателно дело. Аргумент за това може да бъде почерпен от нормите на чл. 139, ал. 9 НПК и чл. 141, ал. 3-4 НПК, които предвиждат, че разпитът чрез видеоконференция на свидетел (явен, таен или с мярка на защита по чл. 6 ЗЗЛЗВНП) се извършва от съдия от съответния първоинстанционен съд по местонахождението на свидетеля. Вярно е, че за разпита чрез видеоконференцията на вещи лица такъв изричен текст няма, но непълнотата, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, следва да бъде разрешена по пътя на аналогията на закона чрез прилагане на съответните отнасящи се до подобни случаи разпоредби на чл. 139, ал. 9 НПК и на чл. 141, ал. 3-4 НПК. В случая аналогията между разпитите на свидетел и вещо лице е напълно допустима, тъй като се касае за уредба на еднородни процесуални отношения и се основава на най-близка в процесуален план процедура на разпит на участник в наказателното производство, каквито са и свидетелят, и вещото лице. В тази насока са определение №144/29.11.2018 г. по ч.н.д. №1153/2018 г. на ВКС, 2 н.о. определение № 32/16.03.2021 г. по ч.н.д. №136/2021 г. на ВКС, 3 н.о. и определение №499/24.10.2024 г. по ч.н.д.№928/2024 г. на ВКС, 3 н.о.

В акта, с който е препратил по компетентност на СРС молбата за форма на национално сътрудничество, зам. председателят на СГС и ръководител на СГС се е позовал на чл. 108, ал. 2 НПК и на чл. 122 ПАС. Тези разпоредби се отнасят до съдебно следствени действия по делегация и са несъотносими към разпита чрез видеоконференция. Макар и в двата случая да има отклонение от принципа на непосредствеността, делегацията и видеоконференцията са напълно различни процесуални способи за дистантно събиране на доказателствата. Делегацията дава възможност на съда, разглеждащ наказателното дело, да се запознае с доказателствените материали, имащи отношение към неговия предмет, които той не е събрал сам, докато при видеоконференцията съдът събира лично, макар отново не непосредствено доказателствата, съдържащи се в показанията на разпитания свидетел, съответно в обясненията на разпитания подсъдим или изслушва изложението на вещото лице.

По изложените съображения следва да се приеме, че компетентният съд, който да окаже съдействие на ОС-Търговище за провеждане на разпит на вещите лица чрез видеоконференция, е Софийски градски съд.

Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение