Определение № 139 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2018 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. М. против определение № 57/12.02.2018 г. по гр.д. № 4521/2016 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което се оставя без разглеждане молбата й за допълване на решение № 115 от 24.10.2017 г. по същото дело. В частната жалба вх. № 1793/19.02.2018 г. на А. Х. М. се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като решението на Върховния касационен съд й е станало известно на 12.12.2017 г., поради което иска да бъде разгледана по същество молбата й за допълване на решението в частта за законните лихви. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване - чл.274, ал.2, изр.ІІ ГПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С решение № 115/24.10.2017 г. по гр.д. № 4521/2016 г., ВКС, ІІІ г.о. е уважил предявения иск от А. Х. М. срещу С.о., на основание чл.49 ЗЗД. Решението на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК не подлежи на обжалване и съгласно чл.296, т.1 ГПК влиза в сила с обявяването му на 24.10.2017 г. По делото е постъпила молба вх. № 13390 от 13.12.2017 г., с която А. Х. М. е поискала да се допълни решението по реда на чл.250 ГПК, но съдебният състав на ВКС я оставя без разглеждане като просрочена. Правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон съдът е приел, че подадената молба за допълване на решение № 115/24.10.2017 г. по гр.д. № 4521/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е процесуално недопустима, тъй като е подадена след законовия едномесечен срок, поради което не може да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.250, ал.1, изр.2 ГПК, молбата за допълване „ може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила ”. Установеното в закона изискване е ясно и недвусмислено – ако съдебният акт подлежи на обжалване, срокът за допълване тече от връчването му на страната, а когато решението не подлежи на обжалване – едномесечният срок по чл.250, ал.1, изр.2 ГПК започва да тече от датата на постановяването, съгласно чл.296, т.1 ГПК. В случая, решението, чието допълване се иска е постановено от Върховния касационен съд на 24.10.2017 г. и не подлежи на обжалване, поради което едномесечният срок изтича на 24.11.2017 г. Доводите на жалбоподателя, че е бил затруднен да се запознае със съдържанието на решението, независимо от положените от него усилия, не могат да обусловят различен резултат, поради което частната жалба е неоснователна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.