Определение № 966 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2024 г.

Производството по делото се развива по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от И. В. Т., в качеството му на представляващ „Буларко инженеринг“ ЕООД, за отмяна на решение № 2993/30.03.2022 г., постановено по адм.д. № 6614 от 2021 г. по описа на Върховен административен съд. В искането се твърди, че за съществуването на съдебното решение разбрал на 17.05.2024 г., в хода на проверка по полицейска преписка на СДВР Отдел „Икономическа полиция“. След справка в интернет страницата на ВАС установил, че без негово знание и участие в този съд е започнало производство по реда на чл. 160, ал.7 от ДОПК, образувано по касационна жалба на директор на дирекция „ОДОП“ София към ЦУ на НАП против Решение № 2766/23.04.2021 г. по адм.д. № 5412/2020 г. на Административен съд София – град. „Буларко инженеринг“ ЕООД не било уведомявано за подадената касационна жалба. На адвоката, участвал в производството пред АССГ също не била изпращан препис от касационна жалба. Иска се отмяна на съдебното решение поради наличието на отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли искането да бъде отхвърлено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. При проверка на допустимостта на искането за отмяна съдът съобрази следното: С решението на Върховен административен съд, чиято отмяна се претендира, е отменено решение № 2766/23.04.2021 г. по адм.д. № 5412/2020 г. на Административен съд София – град и е отхвърлена жалбата на „Буларко инженеринг“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221519005098-091-001/23.01.2020 г. на органи по приходите към ТД на НАП – София, потвърден с решение № 588/13.04.2020 г. на директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. И. Т. твърди, че е узнал за съществуването му на 17.05.2024 г., а искането за отмяна, датирано от подателя с дата 06.08.2024 г., е подадено в Административен съд София – град на 13.08.2024 г. /според написана на ръка дата и подпис върху печат на АССГ – деловодство/. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира молбата за отмяна за недопустима, като подадена извън предвидените в АПК срокове. По силата на чл. 240, ал. 3 от АПК, в случаите по чл. 239, т. 5, искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая, решение с № 2993, по адм.д. № 6614 от 2021 г. по описа на Върховен административен съд, чиято отмяна се претендира, е постановено на 30.03.2022г. и е влязло в сила на същата дата. Молбата за отмяна е подадена на 13.08.2024г., една година и пет месеца след изтичане преклузивния срок, предвиден в чл. 240, ал.3 АПК. Определеният от законодателя с описаната разпоредба от АПК едногодишен срок, е най-дългият срок за подаване на искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното, искането е недопустимо и производството по него следва да бъде прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия