Определение № 1 от 03.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1279/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НАХД № 112/2017г., по описа на Районен съд – гр. Котел и по подадена жалба от М. А. М. срещу издадено наказателно постановление № 337/12.06.2017г. от директор на районна дирекция по горите – гр. Сливен. С разпореждане №598 /05.12.2017г. съдебното производство по това производство е прекратено, тъй като всички щатни съдии от Районен съд – гр. Котел са се отвели от разглеждане на делото, позовавайки се на чл.29, ал.2 от НПК и посочвайки негативно отношение на защитник по това дело към тях. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.3 от НПК делото да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд, тъй като местно компетентния съд в гр. Котел не може да сформира състав за разглеждане на делото, споделяйки доводите на отвелите се съдии. Това обстоятелство – липсата на съдии по щат, които да разгледат делото, налага състава на Върховния касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.3 от НПК. Съдът намери, че делото следва да се разгледа в Районен съд – гр. Сливен, който се явява близък географски и равен по степен съд, обстоятелство, значимо с оглед икономията на време и средства. Съставът на РС- Сливен също е по-голям и може да се приеме, че защитникът не е успял да създаде негативно отношение към себе си в този районен съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,