Решение № 8408 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2009 г.

Решение № 8408 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Желязка Николова Петрова от гр. Казанлък, чрез пълномощника адв. Е. Джурков, против Решение № 1127/07.08.2009 г., постановено по адм. дело № 555/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 2400-879/21.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора относно определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2006 г., съответно в размер на 669,56 лв. и 428,86 лв. и начислените лихви. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно не е признал като източник на доходи за ревизираните периоди сумата в размер на 6000 лв., която представлява спестени парични средства от съпруга на жалбоподателката Иван Петров, както и сумата 4110 евро, представляваща получена от Иван Петров сума от Яна Стоева Донева, предоставена за закупуване на недвижим имот. Счита, че съдът не е преценил всички събрани доказателства и е направил необосновани изводи. Наред с това, жалбоподателката оспорва изводите на съда относно обичайните разходи за живот и издръжка на семейството й. В тази връзка излага, че не е отчетено обстоятелството, че семейството й живее в едно домакинство с родителите на съпруга й, които са плащали консумативните разходи, както и че семейството й е правило скромни и практични разходи, които са по-ниски от средните за страната. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторката моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е обосновано и правилно. От страна на касаторката не е доказано основание за отмяна на потвърдените от съда данъчни задължения. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив отменен РА № 2400-879/21.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден и изменен с Решение № 129/21.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, относно установени на Желязка Николова Петрова данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2005 г. - в размер на 579,40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 127,58 лв.; за 2003 г. - за разликата от 669,56 лв. до пълния установен размер от 910,40 лв.; за 2006 г. - за разликата от 428,86 лв. до пълния установен размер от 3859,60 лв., ведно със съответната лихва за забава. С решението съдът е присъдил разноски по компенсация, като е осъдил дирекция "ОУИ" гр. Пловдив да заплати на жалбоподателката сумата 133,75 лв. Предмет на настоящото производство е решението само в частта, с която съдът е потвърдил РА за определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) - за 2003 г. в размер на 669,56 лв. и за 2006 г. в размер на 428,86 лв. и съответните лихви. В останалата част, с която съдът е отменил РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила, съответно не е предмет на касационното производство. За да потвърди ревизионния акт в посочените части съдът е приел, че за процесните периоди данъчните задължения на Желязка Петрова правилно са установени след определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В мотивите на решението съдът подробно е изложил направените при ревизията фактически констатации и правни изводи във връзка с анализа на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, обсъдил е представените доказателства както с възраженията против ревизионния доклад, така и при обжалването на РА по административен и съдебен ред, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото. От направените възражения във връзка с определения размер на доходите и разходите на жалбоподателката, съответно на семейството й, при отчитане на разпоредбите на чл. 19 СК (отм.), съдът е приел за доказано, че са получени парични средства в размер на 15000 лв. от родителите на съпруга на жалбоподателката по повод сватбата им, които при ревизията са взети предвид като налични в началото на данъчен период 2004 г. в съответствие с декларацията в същия смисъл, подадена от съпруга в рамките на проведеното по отношение на него ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК; приел е също за доказано, че са получени в брой, като дарение от свекъра на жалбоподателката следните суми: през 2004 г. - 2000 лв. и през 2006 г. - 3000 лв., които следва да бъдат включени в размера на разполагаемите парични средства на семейството на жалбоподателката. Съдът е приел също за доказано, че през 2006 г. съпругът на жалбоподателката е получил от сестрата на жалбоподателката Цветанка Кавалджиева сумата 2400 евро, предоставена за нуждите на семейството. Приел е също, че през 2005 г. съпругът на жалбоподателката е получил в заем от Доньо Цонев Донев сумата 40000 лв. Съдът е приел, че не е доказано твърдението на жалбоподателката, че към 01.01.2002 г. съпругът й е притежавал спестени парични средства в размер на 6000 лв. Приел е също за недоказано твърдението, че съпругът на жалбоподателката Иван Петров е получил през 2004 г. в заем от Яна Стоева Донева сума в размер на 4110 евро, като в тази връзка е изложил, че като доказателства са събрани само декларация от това лице, както и показания на съпруга на същото лице, които представляват недопустими доказателствени средства за установяване на твърдяното обстоятелство за предоставяне на средства в заем. Относно разходите на жалбоподателката за ревизираните периоди, съответно - на семейството й, съдът е посочил, че са необосновани изводите в РА относно размерите на обичайните разходи за издръжката на семейството, доколкото по преписката не са приложени данни от Националния статистически институт /НСИ/, а от друга страна - приетите разходи в РА не съответстват на данните, които съдът е констатирал при извършената справка в интернет на официалната страница на НСИ. Съдът не е приел изводите на вещото лице по съдебната експертиза по този въпрос, като се е аргументирал с това, че заключението не съответства на официалните данни на НСИ и същевременно е изградено на предложения. Като краен извод съдът е приел, че обичайните разходи са в средните размери, изнесени за съответната година от НСИ, като от тях е извадил размера на компонента "данъци", доколкото според РА разходите за това са определени на база реално заплатените такива. В съответствие с приетото относно приходите и разходите, съдът е определил данъчната основа за всяка от ревизираните години, като съответно е отчел остатъка от средства от предходната година. В резултат на това е определил размер на задълженията за всяка от годините, включително за 2003 г. и 2006 г., които са предмет на настоящото производство. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част е правилно. Същото е постановено след пълно, последователно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства по делото и доводите на страните, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и преценка на доказателствената сила на всяко от относимите доказателства. В резултат на това съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Пред настоящата инстанция не съществува спор относно наличието на основание за определяне на данъчната основа по реда да на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В съответствие със събраните при ревизията доказателства, обоснован е изводът, че получените приходи, доходи и безвъзмездно получени средства на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Правилен е изводът, че при определяне на данъчната основа по специалния ред не са допуснати процесуални нарушения, а извършеният анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК включва всички относими обстоятелства и събрани данни за доходите и разходите на лицето, при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност, предвид факта, че през ревизираните периоди ревизираното лице е било в брак с Иван Петров, на когото също е извършена ревизия по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, приключила с издаването на РА № 2400-911/21.12.2007 г. на ТД на НАП - гр. Стара Загора. Във връзка с конкретно оспорваните пред настоящата инстанция изводи на първоинстанционния съд относно установени приходи и разходи, настоящият състав не констатира допуснати нарушения от съда във връзка с преценката на събраните доказателства и приложението на материалния закон. Не е допуснато изопачаване или превратно тълкуване на доказателствата, нито игнориране на относими такива. Относно твърдението на касаторката, че съпругът й Иван Петров е имал налични парични средства в размер на 6000 лв. в началото на 2002 г., правилно е прието, че въпреки наличието на доказателства за действителното получаване от съпруга на парични средства в такъв размер от трудовата дейност през период от 1995 г. до края на 2001 г., то липсват доказателства от които да се установява, че средства в размер на 6000 лв. действително са били спестени и са били налични към 01.01.2002 г. /тази дата е началото на ревизираните периоди/. Този извод не се променя от представеното пред настоящата инстанция доказателство - удостоверение изх. № 206/21.08.2009 г. от "Сити експрес" ООД за изплатени на Иван Петров брутни суми по трудов договор в размер общо на 2227 лв. за периода 1999 г. - 2001 г. По делото липсват доказателства за влагането на парична сума в твърдяния размер като банков депозит към посочената дата. Наред с това, фактът, че към 1998 г. съпругът на жалбоподателката е имал депозит в банка не доказва факта, че средствата са били налични и към 01.01.2002 г. Правилно съдът не е възприел показанията на двамата свидетели, които са дали показания в тази връзка, като е отчел близката им родствена връзка с жалбоподателката и съпруга й от една страна, а от друга - наличието на противоречия между показанията им и твърденията на жалбоподателката и писмените доказателства. Пред настоящата инстанция не се излагат никакви доводи в тази връзка, които да не са били поддържани пред първата инстанция и съответно да не са обсъдени от съда. В съответствие със събраните доказателства правилен и обоснован е изводът на съда, че не е доказано наличието на сума в размер на 6000 лв. на съпруга на жалбоподателката към 01.01.2002 г. Не е доказано и твърдението за получаване в заем през 2004 г. на сума в размер на 4110 евро от лицето Яна Стоева Донева. По делото не е представено доказателство за действителното предоставяне на тези средства, което е от съществено значение предвид реалния характер на договора за заем. Декларацията на лицето, за което се твърди, че е предоставило средствата представлява писмено свидетелско показание, което правилно е преценено като недопустимо доказателствено средство предвид ограничението по чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим субсидиарно. Същото се отнася и за показанията на свидетеля - съпруг на Яна Донева. Относно размера на обичайните разходи, съдът обосновано се е позовал на данните на НСИ, публикувани на официалната страница на института. При определяне на тези разходи съдът е взел предвид, че семейството на жалбоподателката се състои от трима члена - съпруг и малолетно дете, като предвид това е разделил разходите между двамата съпрузи. Доводите на касаторката, за това че семейството й е правило по - малко разходи от обичайните, обосновано не са възприети от съда. Установено е безспорно, че семейството на жалбоподателката е живяло през ревизираните периоди с родителите на съпруга й. Това обстоятелство обаче не води до извода, твърдят от жалбоподателката, че разходите за консумативи на двете семейства, както и за храна, са плащани изцяло от родителите на съпруга й, както и че семейството й е правило само инцидентни и незначителни разходи за детето. Тези твърдения не са доказани и не съответстват на нормалната житейска и икономическа логика, включително в отношенията между роднини, поради което представляват само защитна теза на страната. Правилно съдът не е възприел заключението на съдебната експертиза в тази част, тъй като изводите на вещото лице са изградени въз основа на твърденията на жалбоподателката и съответно - на предположение за тяхната достоверност. По изложените съображения, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Спорните данъчни задължения за 2003 г. и 2006 г. са определени от съда при последователно и точно анализиране на относимите обстоятелства и установените в съответствие със събраните доказателства по делото данни относно получените приходи и направените разходи от жалбоподателката, респективно семейството й при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,