Определение № 10839 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10838/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приложими на основание чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от "ЗМБГ" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. В., срещу определение № 963/24.09.2026 г. по преписка № КЗК-886/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на община Перник“, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00589-2026-0044. В частната жалба са изложени твърдения за неправилност на определението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост, по които се иска се отмяната му и налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Ответната страна - заместник кмета на Община Перник, чрез пълномощника юрк. Й. Александрова, изразява мотивирано становище за неоснователност частната жалба. Отправя искане обжалваното определение да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С определение № 963/24.09.2026 г. по преписка № КЗК-886/2026 г. е оставено без уважение искането на "ЗМБГ" ЕАД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на община Перник“. За да постанови обжалваното определение КЗК е приела, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", следва да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които да налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението, а в случая "ЗМБГ" ЕАД не е изложило обосновани и относими мотиви и не са представени доказателства, от които да става ясно, че интересът на жалбоподателя или общественият интерес ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез спиране на процедурата. Пред КЗК са изложени аргументи относно законосъобразността на цялата процедура по възлагане. КЗК е посочила, че евентуална незаконосъобразност на обжалваното решение не е достатъчно основание за обосноваване на извод, че интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло ще бъдат накърнени от продължаване на процедурата. Към момента на произнасяне по искането за спиране на процедурата Комисията не следва да се произнася по безспорен и категоричен начин относно извършени нарушения при издаването на обжалваното решение за откриване. Прието е, че обосноваването на искането за налагане на временна мярка с общи и абстрактни твърдения не е сред основанията в ЗОП за спиране на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Кредитирането на тези аргументи създавало възможност за предубеденост на състава на Комисията и обезсмисля разпоредбата на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Релевирано е становището на възложителя относно необходимостта от своевременно провеждане и възлагане на обществената поръчка, като са обсъдени възможните последици за всички интереси с оглед осигуряването на непрекъдваемото сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Перник. Според КЗК, спирането на процедурата би рефлектирало негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето би довело до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и изпълнение на необходимите дейности, предмет на поръчката, тъй като обжалваното решение засягало значими интереси и неограничен брой лица, които имат приоритет пред интереса на жалбоподателя. Допълнителна гаранция за защита на интересите на жалбоподателя и потенциалните участници в настоящата процедура е законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. що се отнася до "предложението" на жалбоподателя община Перник "просто да удължи действащия си договор по чл.116 ЗОП с до 50%", КЗК е приела същото за несъстоятелно, аргументирайки се, че съгасно чл.116, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с ал.5 ЗОП, удължаването на срока е допустимо само при наличието на непредвидени обстоятелства, каквито не са налице. По тези съображения искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране" е преценено като неоснователно и е оставено без уважение от КЗК. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в частната жалба нарушения. Твърденията на частния жалбоподател в този смисъл са неоснователни и релевират на изложените и обсъдени от КЗК оплаквания по първоначалната жалба на дружеството срещу оспореното решение на възложителя. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай КЗК правилно е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от предмета на поръчката. КЗК обосновано е приела, че мярката "спиране" не следва да бъде наложена, тъй като спирането би предизвикало значително по-големи вреди за засегнатите страни, вкл. за възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав приема, че действително спирането на процедурата препятства възможността на възложителя да изпълнява законоустановените си задължения по изграждане на пречиствателна станция за отпадни води, с цел опазване на здравето и живота на гражданите. Следва да се даде превес на защита на обществения интерес пред евентуално увреждане на интереса на жалбоподателя. Несъмнено е, че своевременното провеждане на процедурата би оказало благоприятно влияние върху обществото предвид необходимостта от ритмично и непрекъсваемо сметосъбиране и сметоизвозване и може да се определи като значим обществен интерес. В тази връзка, правилно е съобразено в мотивите на обжалваното решение, че прекъсването, забавянето или неритмичното изпълнение на сметопочистването създава пряка заплаха от натрупване на отпадъци, образуване на нерегламентирани сметища, замърсяване на околната среда и разпространение на заразни заболявания, застрашаващи живота и здравето на населението. Правилно е съобразена от КЗК и императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. При продължаването на процедурата с постановяване на решение за определяне на изпълнител интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до окончателното решаване на спора по същество. В случая отново следва да се сподели изводът на КЗК, основан на чл. 204, ал. 4 ЗОП, според която произнасянето по искането за налагане на временната мярка, не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По изложените доводи, настоящият съдебен състав счита, че определението на КЗК е правилно и при постановяването му не са допуснати визираните в частната жалба пороци, които да съставляват основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение