Определение № 50155 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3312/2022 г.

Постъпила е молба вх.№ 261049 от 26.01.2022 г., подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на решение № 93/24.04.2013 г. по гр.д.№ 1535/2010 г. на ВКС, І гр.о., с което е отменено решение № 1094 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 2244/08 г. на Окръжен съд Варна и вместо това Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на В. К. С. с ЕГН [ЕГН] поземлен имот, с площ 8.450 дка. в землището на [населено място], местността „С. К.”, представляващ имот пл.№ ..... по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на [населено място], при граници: от север – магистрала „Златни пясъци – В.”, от изток - ограда на стопанство „Е.”от юг и запад – стара ограда на стопанство „Е.”. Молителят – държавата, представлявана чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството твърди, че с писмо № 02.24-62/03.12.2021 г. е получил от Администрацията на МС, с което е уведомен МРРБ, че на 15.11.2021 г. е получена по електронната поща в Министерския съвет от служба Геодезия, картография и кадастър, [населено място] копие от нот. акт № .....,т.VІІ, н.д.№ 2742/1966 г. за замяна, от който е видно, че имота, предмет на посоченото решение, чиято отмяна се иска е бил предмет на замяна от Т.-комисия, при която вместо този имот, С. е получил друг имот в м. „Франга дере“, с който в последствие се разпоредил. Твърди, че посоченото доказателство е новооткрито и, че е съществено за изхода на приключилия спор. Ответникът по молбата В. К. С. оспорва допустимостта и основателността на молбата, тъй като за посоченият нот. акт, държавата, чрез МРРБ е знаела от преди 16 години. Позовава се на представеното с отговора му копие от искова молба № 05-111-91 от 16.08.2013 г., подадена от Администрацията на МС, по която е образувано гр.д.№ 11707/013 г. на Варненски РС, ведно с приложения към нея нот. акт № ...../1966 г. и решенията по този иск. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Решение № 93/24.04.2013 г. по гр.д.№ 1535/2010 г. на ВКС, І гр.о., чиято отмяна се иска е постановено от ВКС като касационна инстанция и е влязло в сила с постановяването му. Молбата за отмяна е подадена на 26.01.2022 г., но в нея се твърди, че молителят е узнал за новото доказателство на 03.12.2021 г. Спрямо тази дата тримесечният срок по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК е спазен. Ответникът твърди, че държавата, чрез МРРБ е знаела за решението от преди години, конкретно от 2013 г. В доказаелствената част на представената от ответника по молбата за отмяна искова молба № 05-111-91 от 16.08.2013 г., подадена от Администрацията на МС не е посочено това доказателство и не може да се направи извод, че нот. акт от 1966 г. е бил приложен към нея. Отделно от това ищец по тази искова молба е А., която е различен правен субект от Държавата, която се представлява по дела за имоти с предмет спор дали имота е държавна собственост от МРРБ. В приложеното решение № 40/28.03.2014 г. по гр.д.№ 7743/2013 г. на ВКС, ІІ гр.о. вече е разяснено, че МРРБ и А. не са необходими другари и действията от единия субект не обвързват и другия. Затова към настоящия момент не може да се приеме за доказано, че държавата, чрез МРРБ е знаела за посоченият нот. акт № ...../1966 г. В тази връзка следва да се уважи искането на ответника да се изискат гр.д.№ 11707/2013 г. на Варненски РС, ведно с приложените към него гр.д.№ 847/2015 г. на Варненски ОС и гр.д.№ 5402/2015 г. на ВКС, І гр.о. По изложените съображения, съдът приема молбата на този етап за допустима По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.