Определение № 2396 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2076/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „18 Шишабар 2022“ ООД, гр. Пловдив, подадена чрез управителя А. Джембазка - лице с юридическа правоспособност, срещу определение № 163 от 07.01.2026 г., постановено по адм. дело № 19/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед № 6-Z25-1059/27.11.2025 г. на кмета на район „Тракия“, Община Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Ответникът – кмета на район „Тракия“, Община Пловдив, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на „18 Шишабар 2022“ ООД срещу заповед № 6-Z25-1059/27.11.2025 г. на кмета на район „Тракия“, Община Пловдив, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на частния жалбоподател е наредено да премахне преместваем обект: „Закрита зала за сервиране и консумация“ с приблизителни размери в план 8.32 м./18.80 м./7.20 м./14.60 м. и височина в по-ниската част 3.50 м. до 4.00 м. в по-високата, представляваща метална конструкция, трайно захваната за терена и приобщена към кафе – аперитив „Шишабар“ чрез премахване на фасадната му дограма. С жалбата е направено и особено искане за спиране на основание чл. 166, ал. 2 от АПК на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като липсват доказателства за възможността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение за дружеството, както и не се представят доказателства за размера на евентуалните вреди. Прието е още от съда, че евентуалните вреди биха подлежали на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, ако делото приключи с евентуална отмяна на оспорената заповед. Според съда доводите на жалбоподателя за преустановяване работата на кафе – аперитива или затрудняване на дейността на търговеца не сочат нито на значителна или трудно поправима вреда, нито могат да се противопоставят на обществения интерес, охраняван от закона. Така постановеното определение е правилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед, както правилно и обосновано е приел Административен съд – Пловдив, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“. В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е налице. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове. Поради това правилно съдът е обсъдил основанията, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК, като обосновано е приел липсата на такива. Изложените доводи по частната жалба касаят неудобствата за дружеството от изпълнението, които не са в приложното поле на горецитираната разпоредба. Правилен е извода на административния съд, че в настоящия случай молителят не е представил доказателства за настъпването на значителни или непоправими за него вреди от премахването на процесния преместваем обект, както и не е посочил конкретни по вид и размер вреди. Вероятните финансови загуби и затрудненията в стопанската дейност на дружеството не представляват значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като могат да бъдат репарирани чрез съответно обезщетение, а разходите, свързани с премахване на обекта, са последица от изпълнение на разпоредените със заповедта задължения за адресата. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да „причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на оспорената заповед. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,