Определение № 589 от 13.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 282/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на „В”О. срещу Определение № 388 от 18.02.2010 год. по ч.гр.д. № 78/2010 год. на Бургаския окръжен съд с което въззивният съд, като е счел че е сезиран с нередовна частна жалба е прекратил въззивното производство по нея и я е върнал на районния съд за оставянето и без движение до внасянето на държавна такса в размер на 14075 лв. Частната жалба на М. и И. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правилна е констатацията на състава на ВнОС, че в правомощията по чл.279 вр.чл.262 ал.1 ГПК е било да извърши проверка по редовността на въззивната частна жалба констатацията по размера на държавната такса по чл.12 от Тарифа № 1/2008 год. на МП. Доводът по настоящата частна жалба, че разпореждането на районния съд за ДТ-15 лв. е влязло в сила, е несъстоятелен с оглед правното естество на това разпореждане. Ще следва да се отбележи, че и определението на въззивният съд трудно би могло да бъде квалифицирано като преграждащо с оглед на това, че частната жалба не е върната и пътят за въззивно обжалване на отказа на първоинстанционния съд не е преграден. С оглед внасянето на дължимата държавна такса, производството би могло да продължи. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.