Определение № 4123 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2705/2025 г.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 10561/11.04.2025 г., подадена от Ж. Р. И., чрез адвокат Д. П., срещу решение № 240 от 06.03.2025 г. по гр. д. № 20243100502505/2024 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 2754 от 18.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13313/2023 г. на Районен съд - Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3176 от 29.08.2024 г. и с решение № 4146 от 20.11.2024 г. по същото първоинстанционно дело, в частта, с която са отхвърлени исковете на Ж. Р. И. срещу В. Р. С., както следва: 1. Иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на описаното в нот. акт № 161, том XXIII, дело № 7098/1992 г. на нотариуса при Варненския районен съд дарение на имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] извършено от наследодателя Р. П. С., поч. на 07.12.2022 г., в полза на В. Р. С., до размера на запазената част на Ж. Р. И.; 2. Иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до съдебна делба на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 85.82 кв.м, състоящ се от две спални, хол, дневна и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение, както и 6.664 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ по по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, самостоятелен обект с идентификатор ***** с площ от 73.82 кв.м. С молба вх. № 19522/04.07.2025 г. Ж. Р. И. е заявила, че прави отказ от иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, оттегля иска за делба на описания по-горе апартамент № 3, както и оттегля касационната жалба. Моли за обезсилване на постановените решения по посочените искове. В. Р. С. не взема становище по молбата и не изразява съгласие с направеното оттегляне на иска за делба. Настоящият съд намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за обезсилване на първоинстанционното и въззивното решения в частта им по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вкл. в частта на присъдените с тях за този иск разноски (които разноски подлежат на присъждане от ВКС на основание чл. 78, ал. 4 ГПК). Предвид липсата на съгласие от страна на В. С. с направеното оттегляне на иска за делба, в тази част молбата на Ж. И. следва да бъде оставена без уважение (чл. 232 ГПК). Касационното производство следва да бъде прекратено поради безусловното оттегляне на касационната жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,