Определение № 5 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5069/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на срещу определение от 05.11.2021г. по гр.д.№3862/2018г. на АС София, с което е оставено без уважение като неоснователно искането на И. К. И. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по същото дело. Жалбоподателят - И. К. И. излага съображения, че с оглед разпоредбите на Закона за правната помощ / ЗПрП/, няма правно основание да се откаже правна помощ на физическо лице, само защото това лице е регистрирано като адвокат. Върховен касационен съд, гражданска колегия колегия, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С молба от 16.09.2020г. И. И. е поискал да му бъде назначен адвокат по гр.д.№3862/2018г. на АС София, тъй като няма възможност самостоятелно да осигури защитата си. С определние от 05.11.2021г. АС София е оставил без уважение молбата. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молителят е адвокат, надлежно вписан в регистъра на българската адвокатура- Софийска адвокатска колегия, със статус-практикуващ, поради което не са налице предпоставките на чл.94 и сл. ГПК за да следва да му се предостави правна помощ. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Съгласно чл.94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Съгласно чл. 5 ЗПрП, правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони. Разпоредбата на чл.23 ЗПрП предвижда, че системата за правна помощ обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, както и по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател е поискал предоставяне на безплатна правна помощ за процесуално представителство, която е предвидена като вид в чл.21, т.3 ЗПрП, но същият не е сред кръга от физически лица, на които може да се предостави правна помощ, тъй като не отговаря на посочените в разпоредбата на чл.23 ЗПрП изисквания. Законът предвижда служебно предоставяне на правна помощ само на лицата, които се нуждаят, но не могат да си позволят професионална адвокатска защита. Разглежданият случай не е свързан с визираните в нормата на чл.23 ЗПрП изисквания, при които е допустимо предоставяне на правна помощ. По гражданското дело - образувано по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за което частният жалбоподател претендира да му се предостави правна помощ за процесуално представителство, по силата на закон не се предвижда задължително адвокатска защита, а последният освен че е страна по гражданско дело е и правоспособен адвокат, поради което не е нужно да се прави преценка дали разполага със средства за заплащане на друг адвокат, който да го представлява в процеса, нито интересите на правосъдието изискват това. Частният жалбоподател, който е адвокат, би могъл по своя преценка да упълномощи друг адвокат, който да осъществи в негова полза безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, докато предпоставките за предоставяне на правна помощ по ЗПрП за процесуално представителство по конкретното гражданско дело не са налице. В случая предоставянето на безплатна правна помощ се явява неоправдано и не съответства на смисъла и целта на ЗПрП предвид обстоятелството, че за производството пред въззивният съд се изискват правни познания, с които частният жалбоподател разполага, тъй като е правоспособен юрист - адвокат. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.