Определение № 1980 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1491/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Апелативен съд – София, невлязло в сила въззивно решение № 402 от 20.06.2024 г. по в.т.д. № 580 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 260137/23.03.2023 г., постановено по т.д. № 3086/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав в частта му, с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на „Свиком“ АД, на основание чл. 208 от КЗ /отм./ сумата 408595.96 лв. – застрахователно обезщетение по щета 26014080100023/10.11.2014 г. -стойността на хале, собственост на „Свиком“ АД, находящо се на територията на Свинекомплекс, [населено място], разположено в средата на комплекса с ориентация северозапад-югоизток, частично унищожено в резултат на пожар, настъпил на 08.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 95396.71 лв. - лихва за периода 22.07.2015 г. -07.11.2017 г., със законните последици по отношение на разноските в производството. Към молбата е приложен платежен документ, от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд е преведена сума в общ размер на 503992.67 лв., съответстваща на тази по осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното такова, спиране изпълнението на което се иска. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводството на съда след извършена служебна справка от 15.07.2024 г. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, а именно – същото е осъдително и подлежи на касационно обжалване, срещу него е подадена в срок касационна жалба, представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, внесени са държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв., както и надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената с решението сума. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение