Определение № 643 от 03.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2539/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. В. Р. против определение от 20.1.2020 г., постановено по гр. д. № 59 по описа за 2020 на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е оставена без разглеждане неговата молба за допускане на обезпечение чрез спиране на образуваното изпълнително дело при ЧСИ О. М., рег. № 846. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради което моли да бъде отменено и да се върне делото за разглеждане на искането му за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението. „Банка ДСК“ ЕАД не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивен съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Въз основа на извлечение от счетоводни книги „ Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение за целия неизплатен остатък по договор за кредит и дължимите лихви срещу Р. В. Р.. След като длъжникът е подал възражение, банката е предявила иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на своите вземания, който е бил уважен с решение № 7301 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 15333 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, I ГО, 19 състав. Длъжникът е подал въззивна жалба срещу това решение, в която е повторил искането си, отправено още с отговора на исковата молба, за спиране на образуваното срещу него изпълнително дело. Въззивният съд е оставил без разглеждане това искане, излагайки съображения, че е несвоевременно предявено, тъй като е следвало да бъде направено в срока за възражение съгласно чл.420, ал.2 от ГПК. Позовал се е на практиката на ВКС в този смисъл, съдържаща се в определение № 97 от 22.02.2017 г. по ч. т. д. № 258/2017 г. на I ТО на ВКС. Към момента на постановяване на определението на въззивния съд обаче, е влязла в сила нова изменена и допълнена разпоредба на чл.420 от ГПК/ДВ, бр.100 от 20.12.20019 г./, в която са уредени случаи на спиране на принудителното изпълнение и без да е необходимо обезпечение/чл.420, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК/. В новата ал.5 на чл.420 от ГПК е предвидено, че когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1, а в ал.3-че определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба. Следователно искането за спиране на принудителното изпълнение вече може да се предяви след срока за възражение в заповедното производство и пред съда, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК. Ето защо въззивното определение в обжалваната част трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество по искането на частния жалбоподател за спиране на принудителното изпълнение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение