Определение № 764 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 741/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна, /дори не е посочено, че е касационна/, жалба на Р. Т. БГ Е.-С. против определение № 2085/30.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1564/2010 г. на Софийски АС, с което по реда на чл.15,ал.2 ГПК е отменено определението по т.д. № 666/2010 г. на СГС за изпращането му на АС при Б. и се връща на СГС за решаване на спора. Ответното по частната касационна жалба В. Б Е.-С. е подало отговор, че същата следва да се остави без разглеждане или без уважение. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното определение нито се прегражда развитието на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл.274,ал.3 ГПК. Определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона-чл.15,ал.2 ГПК, респективно чл.10,ал.2 ГПК-отм., подлежат само на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Следователно, след въззивното произнасяне на АС е изчерпан реда за обжалване и постановения от него съдебен акт е влязъл в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Инстанционният контрол се урежда от ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.