Определение № 536 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 279/2025 г.

Производството е по чл. 83 ГПК. И. А. М. е предявил срещу „Билд Комфорт 18“ ЕООД иск с правно основание чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА за прогласяване на нищожност, евентуално – за отмяна на решение № 5 от 27.05.2024 г. по арб. дело № 4/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд, с което е осъден да заплати неустойка в размер на 600 000 лв. В исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса за производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради липса на доходи. От представената по делото декларация за материално и гражданско състояние се установява, че И. М. е неженен, в добро здравословно състояние и не издържа непълнолетни лица; не получава доходи от трудово възнаграждение или пенсия, наеми, ренти, аренда от земеделски земи и други имоти; не притежава дялове в търговски дружества, не получава дивиденти и не развива дейност като едноличен търговец; не притежава МПС. Ищецът е декларирал, че е собственик на недвижим имот – апартамент в [населено място], както и има влог в банка на стойност 273 000 лв., като имотът е възбранен, а вземането по сметка в банка – запорирано, по образуваното изпълнително дело № 984/2024 г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Трайна е практиката на касационната инстанция по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, че наличието на движимо и недвижимо имущество следва да се преценява като евентуално възможен източник на доходи, но с оглед вида, състоянието му, местонахождението му, реален пазарен интерес и други относими обстоятелства. В тази връзка следва да се посочи, че декларираният от ищеца собствен недвижим имот – апартамент, е единствено негово жилище, понастоящем е възбранен именно по повод провежданото принудително изпълнение за събиране на сумите по подлежащото на изпълнение осъдително арбитражно решение, чието прогласяване за нищожно или отмяна се иска. Поради това настоящият състав намира, че този имот не може да служи като източник на доходи, с които ищецът да е в състояние да заплати дължимата за производството държавна такса. Относно надлежно декларираното от ищеца обстоятелство, че е титуляр на вземане по сметка в банка следва да се отчете, че видно от удостоверение с изх. № 3229/11.02.2025 г. на ЧСИ М. Ц. това вземане е било запорирано по изп. дело № 984/2024 г., цялата установена наличност по сметката в размер на 273 872.90 лв. е постъпила по сметка на ЧСИ и в момента не е преведена на взискателя „Билд Комфорт 18“ ЕООД поради обжалване на разпределението по изпълнителното дело. Предвид горното и след преценка на обстоятелствата, отразени в декларацията, настоящият съдебен състав намира, че искането на ищеца за освобождаване от задължението му за заплащане на дължимата за производството по чл. 47 и сл. ЗМТА държавна такса е изцяло основателно и следва да бъде уважено. Установява се, че той не разполага със средства или имущество, с които би могъл да заплати таксата от 24 000 лв. без особени затруднения, поради което и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение