Определение № 397 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2914/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Г. Ф. А. чрез адвокат А. А. от АК-Д. срещу определение № 370 от 13.07.2020 г. по ч.гр.д. № 239/2020 г. на Апелативен съд В., с което се оставя без разглеждане частната му жалба срещу определение № 411 от 05.06.2020 г. по в.гр.д. № 336/2020 г. на Окръжен съд Добрич, с което той се е произнесъл по направените искания по доказателствата и е насрочил делото в открито заседание. В частната жалба се твърди, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на което се иска да бъде отменено, като преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че определението на апелативния съд подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.2 ГПК, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане подадената частна жалба, въззивният съд приема, че се обжалва съдебен акт, който не прегражда хода на делото, тъй като липсва диспозитив за прекратяване на производството по жалбите на Г. Ф. А., поради което определението на окръжния съд не подлежи на обжалване, а подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав на Върховния касационен съд, констатира, че определението на апелативния съд е постановено от надлежен съдебен състав и в рамките на неговите правомощия, поради което е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка със съществуване и упражняване правото на жалба, с оглед на което съдебният акт е и процесуално допустим. По същество определението на съда е съобразено с изискванията на процесуалния закон, преди постановяване на всеки съдебен акт да се прецени процесуалната допустимост на подадената жалба и направеното в нея искане, след което съдът да се произнесе по нейната основателност. Определенията на съда, обаче, по исканията за отвод на съдебния състав, по доказателствените искания на страните, насрочването на делото в открито заседание и отказа на съда за спиране на производството, не попадат в хипотезите на чл.274 ГПК, поради което не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба, както правилно е приел и Варненският апелативен съд, Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.