Определение № 292 от 14.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 847/2011 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5, вр. чл. 309 ГПК. Подадена е молба от Р. П. Д. от [населено място], с искане за връщане на внесената по сметката на ВКС сума за обезпечение за спиране на изпълнението на влязло в сила съдебно решение, предмет на искане за отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна С. Т. П. и П. И. П. – двамата от [населено място] не вземат становище по искането. Относимите обстоятелства са следните: С вносна бележка от 17 октомври 2011 г. молителката внася по сметка на ВКС 1289,30 лева като обезпечение за спиране изпълнението на решение № 2532 от 24 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 7432 по описа на районния съд в [населено място] за 2007 г. С определение от 24 октомври 2011 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 309, ал. 1 ГПК ВКС спира изпълнението на соченото решение. С решение № 357 от 13 декември 2011 г. съдът остави молбата за отмяна без уважение. Не е спорно, че ответниците П. не са предявили в съответния срок иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението (виж определение № 231 по ч.гр.д. № 2988/2013 г., І г.о., ВКС). Сумата на обезпечението е по сметката на ВКС. При сочените обстоятелства следва да се приеме, че искането е основателно и внесената като обезпечение сума подлежи на връщане на молителката. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, в настоящия си състав