Определение № 2512 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2086/2025 г.

Настоящото произнасяне е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. П. А. и Б. П. С. против определение от № 13702/19.12.2024г., постановено по адм.д № 2641/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на А. и С. против Заповед № 3629/18.10.2024г на кмета на Община Варна, с която е наредено възстановяване на табакерите, представляващи горно осветление на Офис 1а и Офис 2а, находящи се в сграда със смесено предназначение в УПИ І-1, кв.396, 10-ти м.р., с административен адрес Варна, [адрес], като е определен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта от собственика на посочените обекти „ИНВЕСТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ООД и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Некачествено извършените в изпълнение на заповедта строително-монтажни работи били довели до увреждане на притежавания от частните жалбоподатели апартамент. Обосновават интереса си за оспорване на административния акт, с описаните увреждания на имота. Искат отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – кмет на община Варна не изразява становище по същата. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда разглеждането на делото, от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателите не са адресати на процесната заповед, поради което не са активно легитимирани да я обжалват. По изложение съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение на съда е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на Административен съд Варна, довели до прекратяване на производството. С оспорената пред Административен съд Варна заповед, кметът на общината на основание чл. 196 ал. 3 във връзка с чл. 195 ал. 4 от ЗУТ е задължил дружеството „ИНВЕСТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ООД – собственик на двата обекта, да възстанови табакерите, разположени на кота +6.80м на сградата и представляващи горно осветление на Офис 1а и Офис 2а, осигуряващи осветлението на двата самостоятелни обекта, спазвайки мерките за безопасност и здраве и Закона за културното наследство. Жалбоподателите са собственици на апартамент [адрес], кота +6.80 м. в същата сграда с административен адрес Варна, [адрес]. Законосъобразно е заключението на съда от първа инстанция, че административното производство по реда на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ се развива само между административния орган и адресатите на акта, на които със заповедта са възложени задължения относно собствения им строеж/обект. Други лица, включително собствениците на други обекти в същата сграда, не са страни в административното правоотношение и не могат да участват в производството. Следователно право да оспорят акт с такъв характер имат лицата, на които с разпоредителната част са възложени задължения, т. е. са негови адресати. Частните жалбоподатели не са адресати на административния акт и този акт не засяга тяхната правна сфера, поради което, както административния съд правилно приема, същите нямат правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на община Варна и жалбата им се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК. Евентуално настъпили увреждания на притежавания от частните жалбоподатели апартамент, дължащи се на некачествено извършени строително-монтажни /в случая възстановителни/ работи, не обосновават тяхна активна легитимация. Обезвредата следва да бъде потърсена по граждански ред. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство Административен съд Вана е постановил допустим, валиден и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,