Определение № 56 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 362/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 69579/10.12.2021 г. на О. С. С. срещу определение № 60280/04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 4208/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на страната за отмяна на влязлото в сила определение № 1730/30.06.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 1852/2021 г. на Апелативен съд – София. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага доводи, че за да остави без разглеждане молбата за отмяна съставът на ВКС неправилно се е позовал на разрешението по т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, като не е отчел посоченото в молбата основание за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима за разглеждане, тъй като има за предмет влязло в сила определение на Апелативен съд – София, което потвърждава въззивно определение на Софийски градски съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба на молителя срещу разпореждане на Софийски районен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. С разпореждането е прието, че не са налице условията за администриране на подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, доколкото същата е върната в влязло в сила разпореждане. Посочено е, че актът, чиято отмяна се иска, не подлежи на отмяна по чл.307 ГПК, тъй като не е постановен по отказ от иск, в който случай само, съгласно разрешението по т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, молбата за отмяна би била допустима. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Производството по Глава ХХIV ГПК – „Отмяна на влезли в сила решения“ урежда защитата на страната срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен по същество със сила на пресъдено нещо. Определението на Апелативния съд – София, чиято отмяна се иска не е от тази категория актове. То е постановено по реда на чл. 274 и сл. ГПК и с него е потвърдено преграждащо въззивно определение за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е прието, че не са налице условията за администриране на подадената от жалбоподателя въззивна жалба, тъй като същата е върната с влязло в сила предходно разпореждане. С определението на САС не се разрешава правен спор, не се формира сила на пресъдено нещо, нито то е определение по отказ от иска, поради което не е от кръга актове, които могат да бъдат отменяни по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Това е задължителното тълкуване, дадено в т. 6 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което правилно съставът на ВКС, ІV г.о., е счел молбата за отмяна за недопустима за разглеждане по същество и е прекратил производството по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение