Определение № 3902 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Н. С., подадена чрез пълномощник, против определение № 7473 от 23.02.2026 г., постановено по адм.д. № 2280/2026 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е оставил без уважение негово искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед № GPAM-1638212/ 07.02.2026 г., издадена от командир на отделение при РУ 01 към СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), до решаване на въпроса за отговорността, за срок от 6 месеца. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от него лек автомобил, е сключена от собственика на автомобила още в деня на проверката, като е възстановена служебно и регистрацията на автомобила, т.е. отрицателните последици от нарушението са отстранени към датата на извършването му, поради което и предварителното изпълнение се явява безпредметно. Твърди, че по никакъв начин не уведомен и не е знаел, че управлява лек автомобил с прекратена регистрация, тъй като МПС не е негова собственост. Навежда доводи за неоснователно препятстване на възможността да управлява МПС почти един месец, като в този период е търпял реално ограничение и препятстване участието на пътя като водач на МПС. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, като предварителното изпълнение на акта бъде спряно. Ответникът - командирът на отделение при РУ 01 към СДВР, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с искане по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на изпълнението на заповед № GPAM-1638212/ 07.02.2026 г., издадена от командир на отделение към СДВР, РУ 01, с която по отношение на водача И. Н. С. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" ЗДвП. Оспорващият С. е навел твърдения, че не е собственик на управляваното от него МПС, по отношение на което е установено, че е с временно прекратена регистрация поради незаплащане на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което не е имал знание за това обстоятелство. Посочил е, че още в деня на извършената проверка и издадената заповед собственикът на автомобила е сключил застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност", като е представил и заверени копия от доказателства по делото. Представил е и доказателства за възстановяване регистрацията на конкретния автомобил. Поради това е поискал спиране на допуснатото по закон изпълнение на заповедта на ПАМ с мотив, че веднага след проверката и издаването на процесната ЗППАМ са премахнати всички отрицателни последици от нарушението (управление на автомобил с прекратена регистрация). Административен съд София - град е приел, че предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение предвид чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства е на сезиращото лице. Тъй като в отправеното искане нито се твърди, нито са представени доказателства, че предварителното изпълнение би могло причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, а изложените в искането доводи не обосновават наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, което да е противопоставимо на обществения интерес, съдът е оставил искането без уважение. Определението е неправилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б"з", подб. "гг" ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост. В случая първоинстанционният съд директно е подложил на проверка дали оспорващият е доказал твърдението си за конкретни вреди, които биха могли да му бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед и дали същите са с висока степен на значимост, без да прецени представените по преписката релевантни доказателства и да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 07.02.2026 г. за нарушение, което е установено на същата дата. Още в деня на констатираното нарушение същото е било отстранено - моторното превозно средство, управлявано от адресата на ПАМ, е служебно регистриран поради заплатена веднага задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Това означава, че към 07.02.2026 г., когато е издадена оспорената заповед, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона цел. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение. Допуснатото от закон предварително изпълнение не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. При така установеното съдът приема, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай съдът съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд