Определение № 8931 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на О. О. Х. от гр. Харманли срещу определение № 1188 от 19.03.2024г., постановено по адм. д .№ 230 по описа за 2024г. на АС- Хасково. Определението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по частната жалба - кмет на община Харманли оспорва основателността й. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен ,поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното определение АС - Хасково е оставил без разглеждане жалбата на О. О. Х. от гр. Харманли против мълчалив отказ на Община Харманли по негово заявление с вх. № ОХ-05-233/19.02.2024г. за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че по заявлението е формиран изричен отказ и липсва предмет на оспорване. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения: жалбоподателят е сезирал не сочения като ответник – Община Харманли, а кмета на Община Харманли, който съгласно чл. 99б ЗГР е компетентният орган да издаде заповед за заличаване на адресни регистрации при наличието на предпоставките за това. След като за ответника не съществува задължение за произнасяне по направеното искане, то липсата му изключва формирането на мълчалив отказ. При това положение следва да се приеме, че в случая не е налице годен предмет на оспорване. Развил е и допълнителни съображения, че мълчалив отказ е налице, когато компетентният орган не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане в определения срок. По аргумент от чл. 58, ал. 3 АПК, е допустимо съдебно оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, когато изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ. В настоящия случай не е налице и тази хипотеза, тъй като към датата на подаване на жалбата, т.е. преди образуване на съдебното производство, компетентният орган се е произнесъл с изричен акт, доколкото в жалбата изрично се признава, а и от изисканата административна преписка се установява, че с писмо изх. № ОХ-05-433-1/26.02.2024 г. Кметът на община Харманли е уведомил жалбоподателя, че на основание чл. 92, ал. 1 ЗГР е назначена комисия, която да извърши проверка по реда на чл. 99б ЗГР, а именно – за спазване изискванията на чл. 92 и чл. 99а ЗГР при извършване на адресни регистрации на адрес – гр. Харманли. Посочено е още, че в резултат на извършената проверка, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, комисията не е установила адресни регистрации на посочения адрес, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а от ЗГР. Вярно е, че в това писмо не е обективиран изричен отказ да бъдат заличени адресните регистрации на посочените в заявлението лица, но то препраща към становището на комисията, като по този начин са изложени конкретни причини, поради които не може да бъде издаден искания акт, т.е. съдържа произнасяне по съществото на искането, и същевременно се явява крайният акт, с който е приключило производството по подаденото искане от жалбоподателя, което е по реда на чл. 99б ЗГР. Следователно, то засяга непосредствено и неблагоприятно правната сфера на заявителя, като собственик на имота, на който са записани адресите на третите лица, чиято дерегистрация се иска, което придава на писмото характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, годен за съдебно оспорване. Ето защо по правната си същност то представлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 ЗГР, като в настоящото производство и предвид изричната воля на жалбоподателя не следва да се преценява издаден ли е законосъобразно. След като има издаден изричен отказ, липсва формиран мълчалив отказ, респ. липсва годен предмет на оспорване. Определението е неправилно. Видно от съдържанието на заявлението, същото е адресирано до кмета на община Харманли, който е компетентният орган по чл. 99б ЗГР, в същото време в жалбата на на О. Х. като ответник е посочена община Харманли. Налице е нередовност на подадената жалба, като за отстраняването й съдът е следвало да предприеме следващите се процесуални действия, да я остави без движение и да укаже на жалбоподателя за нередовност и даде срок за изпълнение на указанията. Като не е сторил това, съдът е съществено е нарушил съдопроизводствените правила, преди което определението следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания. При тяхното извършване съдът следва да прецизира предмета на спора, с оглед заявеното в жалбата оспорване. При обсъждането на предмета на спора съдът следва внимателно да анализира съдържанието на оспорването, съдържанието полученото от жалбоподателя писмо от кмета на общината, включително и това дали същото следва да се счита за заповед по чл. 99б ЗГР. Съдът следва провери процесуалните срокове за произнасяне по заявлението и едва тогава да даде отговор на въпроса какъв е всъщност предметът на оспорване - дали е налице мълчалив отказ да се издаден административен акт или се извършва обжалване на изричен такъв. Съдът следва да вземе предвид нормата на чл. 172, ал.3 АПК, съгласно която когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. С оглед на горното, Върховният административен съд