Определение № 2877 от 16.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1507/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 17685/19.08.2026г., подадена от К. на архитектите в България, чрез процесуалния му пълномощник - адв. Х. Казармов, с която се претендира допълване на постановеното по делото определение № 2322 от 30.07.2026г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че в отговора на частната касационна жалба е направено искане за присъждане на сторените разноски, като е представен и списък по чл. 80 ГПК, но съдът не е присъдил такива. Предвид горното се иска допълване на акта чрез присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1560 евро. Ответницата по молбата – Х. Д. Ч. – П. в писмения си отговор от 06.10.2026г. чрез процесуалния си представител – адв. Т. П. излага доводи за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК. Изтъква, че разноски не се следват на ответника, тъй като по делото не се е провело нито едно съдебно заседание, а е депозиран само отговор на частната касационна жалба. Заявява, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като делото не се е развило по същество, с провеждане на открити съдебни заседания, доказателствени искания и устни състезания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите по молбата и данните по делото, приема следното: В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е посочено, че в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските. В случая определението, чието допълване се иска, е постановено на 30.07.2026г. и не подлежи на обжалване, както изрично е посочено в него. Едномесечният срок по чл. 248, ал.1 ГПК тече от датата на постановяването му, а молбата е подадена на 19.08.2026г. – в срок и е процесуално допустима. С определение от 30.07.2026г. настоящият състав на ВКС не е допуснал по подадената частна касационна жалба от Х. Д. Ч. – П., касационно обжалване на определение №80/30.01.2026г., постановено по в.ч.т.д. №26/2026г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4328 от 30.10.2025г. на СГС, ТО, VІ - 23 състав по т.д. № 1210/25г., с което е върната като недопустима на основание чл. 130 ГПК исковата молба, подадена от жалбоподателката, срещу „К. на архитектите в България“ за отмяна като незаконосъобразно на решение по т. 8 от протокола за проведено на 30.05.2025г. Общо събрание - избор на нов председател и членове на Управителния съвет. Ответникът по частната жалба е подал писмен отговор, чрез адв. Х. Казармов, в който е заявил искане за присъждане на разноски и е приложил списък по чл. 80 ГПК. Съгласно приложения договор за процесуално представителство от 30.04.2026г. е уговорен адвокатски хонорар в размер на 1300 евро, без ДДС. Представена е фактура №8803/30.04.2026г. за сумата от 1560,00 евро / 1300 евро, с включен ДДС/, издадена от „Адвокатско дружество Д. и Л.“, както и преводно нареждане от „Уникредит Булбанк“ от 05.05.2026г. за заплащането й, ведно с извлечение от сметка. Предвид горното е установено извършването от ответника на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС, каквито съдът не е присъдил с определението си, и искането за допълване на акта се явява основателно. Не могат да бъдат споделени доводите на частната жалбоподателка, че на ответника не се следват разноски изобщо, тъй като производството пред ВКС е протекло без да е проведено открито съдебно заседание. Частните жалби, включително и касационните, по правилото на чл. 278, ал.1 ГПК се разглеждат в закрито заседание. Ответникът - „К. на архитектите в България“ е подал подробен писмен отговор на частната жалба чрез процесуалния си представител - адв. Х. Казармов, т.е. осъществил е действия по процесуална защита. С оглед горното и изхода на спора по частното производство, а именно не е допуснато касационно обжалване на атакуваното от частната жалбоподателка определение, на ответника се следват разноски, независимо от това, че не са провеждани открити съдебни заседания и не са осъществявани процесуални действия по събиране на доказателства и не е имало устни състезания. По заявеното от Х. Ч. - П. изрично възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира следното: Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 / 2012г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител действия и техния обем. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само за ориентир при определяне на възнаграждението. В този смисъл е последователната практика на ВКС, формирана след решението на СЕС и намерила израз в определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. о., определение № 1493 от 5.06.2024 г. по ч. т. д. № 898/2024 г., II т. о., определение № 3217 от 2.12.2024 г. по ч. т. д. № 1323/2024 г, ІІ т. о. и др. Настоящият съдебен състав като прецени фактическата и правна сложност на делото, както и че процесуалната защита на ответника се изразява в запознаване с частната касационна жалба и депозиране на отговор на същата, намира, че адвокатското възнаграждение на ответника в касационното производство следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 400 евро. Горният размер се явява обоснован предвид обема на извършените процесуални действия в касационното производство, като се съобрази, че с отговора е взето подробно становище и по искането за преюдициално запитване, инкорпорирано в частната касационна жалба. Предвид горното съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна. Определението по чл. 288 ГПК следва да се допълни, като на ответника по касация се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение