Определение № 104 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2129/2014 г.

Производството е по молбата на П. З. З. – Х. от [населено място], подадена от пълномощника й М.З., за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело решение № 423/03.ІХ.2015г. чрез намаляване на юрисконсултското възнаграждение в полза на ГД „ГП” и завишаване на адвокатското възнаграждение в полза на П.Х. с оглед крайният изход на спора по делото – намаляване на неуважената част от иска, респективно – завишаване на уважената част /по искането в молбата за произнасяне и по пункт 5 от касационната жалба срещу въззивното решение се е произнесъл Варненският апелативен съд по реда на чл.248 ГПК с влязло в сила определение № 815/24.ХІ.2015г. по гр.д. №470/2013г./. Ответникът по молбата ГД „Г.п.” в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК е заел становище за нейната неоснователност, както и че поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК молбата не следва да бъде разглеждана по същество. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в чл.248 ал.1 ГПК преклузивен срок. Неоснователно е възражението на ответника по молбата за нейната недопустимост поради непредставянето на списък по чл.80 ГПК. Съдът не се е произнасял с решението, чието допълване се иска, във връзка с разноските, и в тази хипотеза представянето на списък не е предпоставка за допустимостта на искането /виж в този смисъл т.8 и т.9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С постановеното по настоящото дело решение № 423/03.ІХ.2015г. ВКС на РБ ІV ГО е отменил решението на Варненския апелативен съд от 06.ХІІ.2013г. по гр.д. № 470/2013г. в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за разходи за операция до размер на 5808.83лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ГД „ГП” да заплати на П. З.-Х. посочената сума, ведно със законна лихва, и е потвърдил въззивното решение в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на лихви по кредит, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. С това решение ВКС няма произнасяне относно разноски на страните. По отговорността за разноски съдът не дължи служебно произнасяне, а само ако е сезиран за това със своевременно заявено от страна по делото искане. В разглеждания случай молителката не е заявила пред касационния съд искане за присъждане /определяне/ на разноски с оглед крайният изход по спора нито в касационната жалба /заявеното в пункт 5 от същата представлява само искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските - 904лв. адвокатски хонорар за въззивната инстанция в полза на ищцата и в размер на 8022.76лв. юрисконсултско възнаграждение за същата инстанция в полза на ответника, по което Софийският апелативен съд се е произнесъл с определение № 815/24.ХІ.2015г. по гр.д. № 470/2013г., оставено в сила с определение на ВКС ІІІ ГО № 113/15.ІІІ.2016г./, нито в отговора й по касационната жалба на насрещната страна, нито в проведеното на 20.ХІ.2014г. открито съдебно заседание, в което е била представлявана от М.З., нито в депозираните в това заседание писмени бележки. При това положение този съд не е имал основание и не се е произнесъл във връзка с разноските. За първи път такова искане е направено с молбата по чл.248 ГПК вх. № 9851/11.ІХ.2015г., чието разглеждане е предмет на настоящото производство, но то е несвоевременно, което обуславя неговата неоснователност. По изложените съображения искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,