Определение № 36 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 743/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Варненския апелативен съд от 22.03.2012 г. по гр.д. № 33/2012, с което е потвърдено решението на Разградския окръжен съд от 14.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществените вреди от отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство за извършено престъпление на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът В. Н. Ф., представляван от адв. А. Т. – Й. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правните последици от затрудненията на лишения от свобода да се снабди и представи необходими доказателства по делото, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по жалбата на ищеца срещу действията на бивш прокурор от Разградската окръжна прокуратура е извършена предварителна проверка, при която са събрани доказателства за всички извършени действия, но не са намерени данни за извършено престъпление и проверката е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че затрудненията на страната при събирането на доказателства е основание за продължаване на определения за това срок от съда пред който делото е висящо, но не е основание за въззивно обжалване на постановеното първоинстанционно решение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение