Определение № 5651 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. Постъпила е молба от М. К. Т., със съдебен адрес в гр. Варна, за изменение на определение №1467/18.02.2025 г. по адм.дело №11827/2024 г. на Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия, в частта за разноските, като бъдат отменени присъдените разноски. Молителят поддържа, че не следва да заплаща на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Варна присъдените 100 лева юрисконсултско възнаграждение, тъй като е несправедливо и същият е социално уязвимо лице - пенсионер. Ответникът по молбата - директор на ТП на НОИ - Варна, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на молбата за изменение на определението като неоснователна. Молбата е допустима, като изходящо от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С определението, чието изменение се иска, Т. е осъден да заплати на ТП на НОИ - Варна, предвид изхода на делото 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид предмета на делото специалните законови норми се съдържат в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и съгласно чл.120 КСО за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса. Аналогична разпоредба за разноските липсва в КСО. Тоест качеството "пенсионер" съгласно КСО не води до отпадане на отговорността за разноски, претендирани от другата страна на основание чл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая съдът е отчел, както уязвимостта на социалната група "пенсионер", така и характера на спора - частно производство и е присъдил претендираното юрисконсултско възнаграждение в най - ниския възможен размер по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - а именно минимума от 100 лева за процесуално представителство от юрисконсулта на една инстанция по административни дела. За сравнение следва да се отбележи, че по влязлото в сила първоинстанционно решение, продължение на което е производството по частната жалба, на Т. са присъдени 1136, 60 лева разноски и му е издаден изпълнителен лист за тях /или повече от 11 пъти по - голяма сума от сумата 100 лв./ Неоснователни са доводите, че присъдената сума от 100 лева нарушавала правото му на справедлив процес, тъй като нито един от цитираните от Т. нормативни актове и съдебна практика не гарантира правото на продължаване на производството по жалби на лицето, спечелило изцяло спора пред първата съдебна инстанция без да дължи разноски за последващите инстанции на насрещната страна. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия