Решение № 3938 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10707/2013 г.

Решение № 3938 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10707/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1457 от 28.06.2013 г., постановено по адм. д. № 600/13 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, IV-ти състав, е изменил по жалба на София Атанасова Александрова от гр. Велинград ревизионен акт № 161203550 от 05.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 101 от 30.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2007 г. за ДОО от 2 513,40 лв. на 2 244,42 лв. и лихви от 2 469,50 лв. на 2 351,77 лв.; за ДЗПО - УПФ - от 708 лв. на 632,23 лв. и лихви от 695,58 лв. на 662,50 лв.; за ЗО от 849,60 лв. на 758,68 лв. и лихви от 445,41 лв. на 436,21 лв., както и в частта за допълнително установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 21 021,33 лв. на 1 907,50 лв. и лихви върху него. С решението съдът е осъдил е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Васко Апостолов Апостолов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Излагат се съответни доводи. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в отменителната му част и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции Ответницата по касационната жалба София Атанасова Александрова от гр. Велинград чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Пловдивският административен съд е изменил по жалба на София Атанасова Александрова от гр. Велинград ревизионен акт № 161203550 от 05.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 101 от 30.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, в частта за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2007 г. за ДОО от 2 513,40 лв. на 2 244,42 лв. и лихви от 2 469,50 лв. на 2 351,77 лв.; за ДЗПО - УПФ - от 708 лв. на 632,23 лв. и лихви от 695,58 лв. на 662,50 лв.; за ЗО от 849,60 лв. на 758,68 лв. и лихви от 445,41 лв. на 436,21 лв., както и в частта за допълнително установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 21 021,33 лв. на 1 907,50 лв. и лихви върху него. Съдът е описал подробно и систематично установената фактическа обстановка по време на ревизията - издадените заповеди във връзка с провеждането на ревизията, в това число и тези за разширяване на предмета й със задълженията за задължителни осигурителни вноски, извършените процесуални действия по събиране на доказателства и резултатите от тях, основанията, които са дали на органа по приходите да проведе ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, критериите, по които е била определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в това число извършената корекция по реда на административното оспорване, която основа е послужила за определяне на задълженията за данък общ доход и за задължителни осигуровки през ревизирания период. Съдът е описал подробно и събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Направени са изводи, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби при провеждане на ревизията и при липса на допуснати съществени нарушения, даващи основания за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Съдът е обсъдил впоследствие материалната законосъобразност на ревизионния акт, като е прието, че същият е частично незаконосъобразен. В тази връзка на първо място са изложени мотиви, че от ангажираните от жалбоподателката/сега ответница по касация/ доказателства не опровергават констатациите на органа по приходите, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и получени доходи не съответстват на материалното и имущественото състояние на ревизираното лице. От това е изведен извод, че това е основание за провеждане на ревизията по особения ред и начина на разпределяне на доказателствената тежест в процеса предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно доказателственото значение на фактическите констатации на ревизионния акт. На база на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза административният съд е приел, че органът по приходите неправилно е определил размера на данъчната основа за 2007 г., като същата не е 90 438,86 лв. /след корекцията на ревизионния акт в хода на административното обжалване/, а е в размер на 15 284,63 лв. съобразно констатациите на експерта. Решаващият съд е възпроизвел подробно констатациите на експерта в тази му част и е изложил позицията си защо приема заключението на вещото лице. На база на така определената данъчна основа е определен друг размер на задълженията за данък общ доход по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и задължителни осигурителни вноски, като ревизионният акт е изменен за посочените части/ според настоящият съдебен състав начинът на изписване на диспозитива на съдебния акт е неправилно, като е следвало РА да бъде отменен за разликата от .... до ....., а в останалата част жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна/. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д"ОДОПП" - гр. Пловдив се правят доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се аргументи, че необосновано административният съд е възприел заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което се обосновава на доказателства, които не са представени в хода на ревизията и административното оспорване, което е послужило за неправилно определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК и от там до неправилно определяне на задълженията за данък общ доход и задължителни осигуровки. Направените оплаквания са неоснователни. Развитите в касационната жалба на Д"ОДОП" - гр. Пловдив оплаквания в по-голямата си част са общи, възпроизвеждащи установената фактическа обстановка по време на ревизията, същността на ревизионното производство по чл. 122 от ДОПК, доказателствената сила на констатациите на ревизионния акт по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и прочие. На база на анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че не са оборени констатациите на РА за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като в тази отхвърлителна част като необжалван ревизионният акт е влязъл в законна сила. От обстоятелството, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и констатациите на ревизионния акт се ползват с презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 от ДОПК не следва автоматично, че издаденият РА е абсолютно правилен, каквато теза де факто е развита в жалбата. На база на събраните по делото доказателства, в това число заключението на неоспорената от страните икономическа експертиза, първоинстанционният съд обосновано е приел, че органът по приходите неправилно е определил данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и същата следва да бъде коригирана, което от своя страна води и до корекция в размера на установените задължения за данък общ доход и задължителни осигурително вноски. Административният съд е обосновал позицията си защо възприема заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза л. 722 от делото/, което виждане се споделя и настоящата съдебна инстанция и не следва да бъде преповтаряно. Няма законова пречка при съдебното оспорване жалбоподателят да ангажира и други доказателства /изключая отговорността за разноски по чл. 161, ал. 3 от ДОПК/, различни от тези, представени в хода на ревизията и административното оспорване, като от това не следва автоматично извода, че тези доказателства са новосъставени и прочие, каквито доводи са развити в жалбата. Доказателствата, въз основа на които е изготвено заключението /основно относно възстановени суми по неосъществен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, които суми следва да бъдат отчетени и в приходната и в разходната част на изготвения паричен поток за 2007 г., а не да бъдат отразени едностранно, както е постъпил органа по приходите/не са оспорени от приходната администрация, поради което съдът е зачел тяхната доказателствена сила. Връщането на платените суми при подобна хипотеза е икономически обосновано, а твърдението в т. 5 от жалбата, че в този период ревизираното лице е извършвало множество разходи за закупуване на недвижими имоти, за внасяне на парични вноски в дружествата, в които е съдружник, поради което не е доказано, че към датата на извършените разходи е разполагала с посочените парични средства е неотносимо към спора предвид начина на определяне на данъчната основа. Вещото лице е установило и други допуснати грешки при определяне на данъчната основа /невключване на парични суми от 2005 г., неправилен размер на задълженията за издръжка и прочие/, което също е послужило като основание на съда да коригира данъчната основа. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 от следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,