Определение № 7751 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от К. К. Б. и И. Б., чрез процесуалния им представител адв. Х. Николов, срещу определение № 18755/02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 982/2025 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 53-ти състав, с което е оставена без разглеждане частната им жалба /вх.№ 12635/21.05.2025 г. по регистъра на този съд/ срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 20.05.2025 г. по адм. дело № 982/2025 г. по описа на същия съд, за отхвърляне на искането им за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 АПК. По релевирани в частната жалба съображения за неправилност на атакуваното определение се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт - за спиране на производството по адм. дело № 982/2025 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 53-ти състав. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Основното производство по адм. дело № 982/2025 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 53-ти състав, е образувано по жалбата на К. К. Б. и И. Б. срещу заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район “Слатина“ при Столична община /СО/, с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 34 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], което те държат без правно основание. В проведено на 20.05.2025 г. по това дело открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателите /сега частни такива/ отправя искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, което е отхвърлено от съда с определение от същата дата, постановено по време на заседанието. С атакуваното пред касационния съдебен състав определение № 18755/02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 982/2025 г., на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, административният съд оставя без разглеждане като недопустима, подадената от частните жалбоподатели частна жалба вх.№ 12635/21.05.2025 г. по регистъра на този съд, срещу постановеното в откритото съдебно заседание от 20.05.2025 г. протоколно определение за отхвърляне на искането им за спиране на производството по делото. Атакуваното пред настоящия съдебен състав определение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. По аргумент от противното от чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, отказът да се спре съдебното производство, независимо от конкретното основание, на което е направено искането, не подлежи на самостоятелен контрол по реда за обжалване на определенията, предвиден в чл. 229 – чл. 236 АПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Доколкото отхвърлителното, по отношение на искането, определение не е изрично посочено в закона като обжалваемо, не е налице и втората хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, обуславяща възможността за оспорването му пред по-горния съд. В този смисъл е установената практика на Върховния административен съд /в това число определение №2492/23.02.2021 г. по адм. дело № 2194/2021 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение/, от което касационният съдебен състав не намира основание да се отклони. За изчерпателност следва да се посочи, че определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за спиране на производството по делото, ще подлежи на проверка с постановеното към настоящия момент по адм. дело № 982/2025 г. по описа на административния съд, решение № 20699/16.06.2025 г., с което спорът относно законосъобразността на заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район “Слатина“ при СО е решен по същество. По изложените съображения и установеното наличие в случая на основанието по чл. 215, т. 4 АПК, атакуваното определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на К. К. Б. и И. Б. срещу определението, с което е отхвърлено искането им за спиране на съдебното производство, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,