Решение № 9771 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15851/2013 г.

Решение № 9771 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15851/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Костадин Спасов Велев, като ЕТ"Векс-999-Костадин Велев", пр. Велинград, против решение № 2100/08.10.2013 г. по адм. д. № 4001/12 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 131203120 от 29.08.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в потвърдената и в изменената част, с Решение № 1462 от 22.11.2012 г. на Зам. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сега Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", за допълнително установените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., в размер на 1 482.72 лв. и 9 871.81 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 38.85 лв., ведно с общо начислени лихви към тях в размер на 7 731.91 лв. и в частта за установените задължения за осигурителни вноски за 2007 г., изменените с решението на решаващия орган задължения за осигурителни вноски за 2006 г.: за ДОО главница - от 1 627.96 лв., на 1 065.93 лв.; лихва от 1 981.73 лв., на 1 297.56 лв.; за ЗО - главница от 583.31 лв., на 278.07 лв.; лихва от 388.11 лв., на 185.02 лв.

В касационната жалба са изложени доводите за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло оспорения РА и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, не е взел становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд и бил РА, издаден при повторна ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК.

За да отхвърли оспорването на РА изцяло, съдът е обосновал изводи в мотивите на решението, че РА е фактически правно обоснован и съобразявайки правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК в случая оспорващия не е представил доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в процесния РА факти и обстоятелства. Съдът е отговорил на всички твърдения и възражения на оспорващия с подробни мотиви, с анализ на всички събрани по делото доказателства и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Решението е правилно.

И в касационната жалба се поддържат възраженията на оспорващия пред първоинстанционния съд, а именно:

• за допуснати процесуални нарушения при ревизията, при която ревизирания субект е уведомен, че ревизията ще е по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК, а в РА е отразено, че са взети предвид обстоятелства и по т. 7 от същия текст;

• игнорирани са множество доказателства за изплатени печалби от Еврофутбол и от казина;

• неправилно непризнати получени парични средства по договори за заем с физически лица, които са разпитани и като свидетели по делото.

Допълнително ангажираните по делото доказателства, според касатора установяват наличието на начално салдо към 01.01.2005 г., наличие на парични средства от печалби и от заеми от различни лица за ревизираните години и оборват констатациите в РА и в двете части: за установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ, както и в частта за установените задължения за осигурителни вноски.

Изложените твърдения от касатора за наличие на доказателства, относими към спора, са неоснователни.

Видно от данните по делото, по отношение на твърденията за изплатени печалби от хазарт в казина, действително са отправени искания, вр. с чл. 192 ГПК, но такива не са представени, нито пред съда от третите неучастващи в производството страни, нито са предоставени на вещото лице, като последното изрично е записало в приетото от съда заключение, отговор на въпрос 4:"Да се направят справки в казината по представените счетоводни документи има ли плащания по тези счетоводни документи на жалбоподателя, кога и в какви размери са направени плащанията от казината и от Еврофутбол?", вещото лице е дало следния отговор: "Такава информация не е получена. Тези обекти не дават такава информация".

В този случай, при оспорени разписки и всякакви документи, представени от жалбоподателя, свързани с плащания на печалби от хазартни игри, същите не се ползват с доказателствена сила и не пораждат правни последници, от които ревизираното лице черпи права, след като не е безспорно установена по надлежния ред тяхната истинност и достоверна дата.

Наред с това, следва да се отчете и съображението, че печалбата предполага предварително престирана сума, която се умножава по определен от букмейкъра коефициент или суми на залагания в съответното казино, а такива разходи нито са декларирани от ревизираното лице, нито са установими от данните по делото, при което не е възможно да се определи и размерът на реалната печалба, след като не могат да се установят реалните разходи по залаганията, които да се приспаднат от размера на печалбите.

По отношение твърденията за предоставени заеми от различни лица, представените договори са оспорени от органа по приходите като частни документи, без достоверна дата и съдържание посредством непризнаване доказателствената им стойност към момента на издаване на РА.

Съдът е обсъдил представените писмени доказателства за установяване ресурсна обезпеченост на заемодателите към момента на сключване на договорите за заем и свидетелските показания на част от заемодателите, разпитани трима от общо шест заемодателя и е извел извод, че констатираните несъответствия между представените договори с банки и датите на сключване на заемните договори, не са опровергани в хода на процеса с ангажираните допълнителни доказателства.

Свидетелските показания не допълват информацията за заемните договори, а видно от показанията на свидетелите, съществуват и несъответствия и неточности по отношение на сумите и датите на предоставяне на средствата.

Договорите за заем нямат достоверна дата.

Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т. е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин, което в случая не е сторено. При тази фактическа обстановка правилно е било прието, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, относими към спора за предоставените заеми от горепосочените лица и опровергаващи установеното от органа по приходите.

В хода на административното и съдебно обжалване не са опровергани изводите на приходните органи по спорните обстоятелства, както относно определяне данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Липсват опровергаване изводите и в частта за определените задължения за осигурителни вноски/ДОО и ЗО/, като в тази част не са изложени конкретни възражения от страна на оспорващия.

Решението, като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение