Решение № 671 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 701/2009 г.

Решение № 671 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 701/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б" ООД гр. В. против решение № 127/25.02.2009 г. на Д. окръжен съд, постановено по гр. д. № 843/2008 г. в частта му, с което е оставено в сила решение № 85/5.08.2008 г. на К. районен съд, постановено по гр. д. № 237/2007 г. за отхвърлянето на инцидентния установителен иск, предявен от "Б" ООД В. срещу ЕТ "Б" гр. Б., за установяване правото му на собственост върху прилежаща земя към бензиностанция с площ 3000 кв. м при описани граници, за част от която има влязъл в сила ПУП, с който се обособява самостоятелен УПИ ХLV, кв. 5 с площ 2500 кв. м. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част. Постъпила е касационна жалба и от ЕТ "Б" гр. Б. против горепосоченото въззивно решение, като се иска отмяна изцяло на същото, поради допуснати нарушения на материалния закон, и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационните жалба едноличен т. Б. В. Лафазански, с ф. "Л", гр. Балчик, счита че двете подадени касационни жалби са неоснователни и моли същите да се оставят без уважение. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - за непълнота на правната уредба, съгласно отменения ДПК и възможността, предвидена в този закон за субсидиарно приложение на нормите на ГПК, както и произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос, свързан с обстоятелството дали с изтичането на едногодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 199 от ДПК /отм./, се преклудира възможността за възражение в рамките на последващ общ исков процес, което е във връзка с тълкуване на разпоредби в ГПК и ДПК /отм./. По първата хипотеза, относно възможността за субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК /отм./, съгласно предвиденото в § 21 от ПЗР на ДПК /отм./ - за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на ГПК, която изисква непълнота на предвидената в ДПК /отм./ уредба за точно определен, конкретен случай, като при такава констатация, с оглед на горепосочената разпоредба от този кодекс, следва да се приложи съответния ред, предвиден в разпоредбите на ГПК /отм./. Това препращане законодателят е предвидил, с оглед възможността за регулиране на обществени отношения, предмет на ДПК /отм./, но необхванати от изрични негови разпоредби, за което е предвидено аналогичното приложение на нормите в ГПК /отм./., във връзка с преценката за всеки конкретен случай при прилагането на закона. В настоящото производство, образувано по предявен иск по чл. 34 от ЗС, в което ищецът ЕТ "Б", гр. Каварна и втория ответник "Б" Варна, основават правата си на собственост върху съответните части от съсобствения на страните имот, съгласно постановление за възлагане на недвижим имот на публичен изпълнител по реда на чл. 198 и сл. от ДПК /отм./, а първият ответник ЕТ "Л", гр. Балчик черпи правата си, съгласно възложеното му по влязлото в сила постановление за възлагане на основание чл. 384 от ГПК /отм./ на съдия изпълнител при Районен съд гр. К. Съгласно посоченото в исковата молба и приложените постановления за възлагане, с оглед поредността на тяхното издаване, ответното дружество "Б" ООД В., преди останалите страни по делото, със издаденото постановление за възлагане на недвижим имот № 2000-01-405 от 9.04.2003 г. на публичен съдебен изпълнител при РД "АДВ" В., на основание чл. 215 от ДПК /отм./ му е възложен недвижим имот: "Б" ЗП - 26 кв. м, находяща се в кв. 5,парцел **** по ЗРП на гр. К., ул. "Б." № 69, ведно с прилежаща земя, при граници и съседи на имота: юг - ул. "Б.", запад - градски парк, север - улица и изток - улица, като съгласно чл. 215, ал. 4 от ДПК /отм./ собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението - в случая от 9.04.2003 г. След това с постановление № 2000-01-405 от 9.02.2004 г. на ищеца ЕТ "Б" гр. К., издадено от публичен изпълнител при РД В. на А. за държавни вземания му е възложен: "Д" ЗП - 900 кв. м, ведно с прилежаща площ от 10 000 кв. м идеални части от дворно място с обща площ от 53180 кв. м, построен в кв. 5, парцел **** по ЗРП на гр. К., при граници: изток - А., запад - градски парк, юг - ул. "България" и север - ул. "С", от който момент последният съгласно чл. 215, ал. 4 от ДПК /отм./ е придобил правото на собственост върху гореописания обект. На първия ответник ЕТ "Л", гр. Балчик, видно от съдържанието на постановление на съдия изпълнител при Районен съд гр. К., по изп. д. № 359/1998 г., по реда на чл. 384 от ГПК /отм./, влязло в законна сила на 30.07.2004 г., му е възложен недвижим имот: склад, паянтова постройка от 90 кв. м, построен в дворно място, представляващо парцел **** в кв. 5 по плана на гр. К., склад М - масивна сграда със застроена площ от 288 кв. м, построена в дворно място, представляващо парцел **** в кв. 5 по плана на гр. К., административна сграда със застроена площ от 180 кв. м, построена в гореописаното дворно място и Д. място, цялото с площ от 53 180 кв. м, парцел **** в кв. 5 по плана на гр. К., от който момент съгласно чл. 384, ал. 2 от ГПК /отм./ последният е придобил съответно право на собственост върху гореописаните обекти. За да отхвърли предявения иск за делба, въззивният съд е изследвал процедурата по издаването на горепосочените постановления за възлагане, издадени по реда на ДПК /отм./, съобразно изискванията на разпоредбите от този кодекс във връзка с провеждането на публичната продан и извършване на възлагането, като се е позовал на пороци, които водят до липса на прехвърлително действие, предвидено в чл. 215, ал. 4 от ДПК /отм./ и е стигнал до извода, че процесният УПИ не е обект на съсобственост между страните по делбеното дело. С. оглед представените по делото доказателства, свързани с придобиването на право на собственост върху обекти и части от терена на съсобствения имот от страна на съделителите, обаче по безспорен начин се установява, че с придобиването на право на собственост от ответното дружество "Б" ООД В., по силата на постановлението на публичния изпълнител от 9.04.2003 г. /виж лист 18 от делото/, е придобит отделен обект - бензиностанция и съответна прилежаща част от общия терен - УПИ VI в кв. 5, който имот към този момент принадлежи на длъжника "А" АД гр. С., между тях е възникнал хоризонтална етажна собственост, относно притежаваните поотделно в собственост обекти - сгради, изградени върху общото съсобствено дворно място, индивидуализирано по описания в постановлението за възлагане начин. Впоследствие от ищеца ЕТ "Б" К., по силата на горецитираното постановление от 9.02.2004 г., също е придобито право на собственост върху конкретен обект - диагностичен пункт със застроена площ от 900 кв. м, построен върху процесния УПИ и съответна идеална част от същия, принадлежащ на длъжника "А" АД, след което с влязлото в сила постановление на 30.07.2004 г. /лист втори от делото/ - първия ответник ЕТ "Л" - също придобива отделни сгради, както и гореописаното дворно място. При така установеното по делото, страните са придобили отделни сгради, представляващи описаните в цитираните постановления обекти, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици, както и съответни идеални части от съсобствения имот, при условията на чл. 38 от ЗС, при което процесния УПИ се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Ето защо, недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела, поради което правилно е бил отхвърлен предявения иск за делба на дворно място, цялото с площ от 53180 кв. м, находящ се в кв. 5 парцел **** по плана на гр. К. С. оглед гореизложеното, във връзка с наличието на хипотезата на чл. 38 и чл. 40 от ЗС, касационният съд приема, че заявеният инцидентен установителен иск от "Б" ООД В., също се явява неоснователен и правилно е бил отхвърлен от въззивния съд. Поради съвпадение на крайния изход на спора, макар и с различни мотиви от тези, изложени от въззивния съд, касационният съд счита и двете депозирани касационни жалба за неоснователни и същите следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд