Определение № 2078 от 23.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1532/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу разпореждане № 562/17.04.2024 г. по в.т.д. № 261/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба на дружеството против решение № 422/04.12.2023 г. по ч.гр.д. № 261/2023 г. на ПАС. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като необосновано въззивният съд е приел, че не е постъпвало платежно нареждане за внесена по касационната жалба държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв., както и че разпореждането за без движение е било съобщено на касатора на 01.04.2024 г. Иска се отмяна на разпореждането на ПАС и връщане на делото на ПАС за продължаване на действията по администриране на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на възизвния съд. С обжалваното разпореждане е било прието, че пред ПАС е била подадена касационна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение № 422/04.12.2023 г. по ч.гр.д. № 261/2023 г. на ПАС. Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане № 218/28.03.2022 г. е била оставена без движение като нередовна тази жалба с указания до касатора. С изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вх. № 2101/11.03.2024 г. застрахователят не е изпълнил в цялост указанията на съда – не е представил документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС / макар че го е посочил като приложение към изложението/, липсва препис от изложението за връчване на насрещната страна. Установил е, че с разпореждане от 14.03.2024 г. отново е била оставена без движение касационната жалба за отстраняване на горните нередовности по нея. Съобщение за същото разпореждане касаторът е получил на 01.04.2024 г., но до момента на постановяване на обжалваното разпореждане – 17.04.2024 г., не е настъпило изпълнение. Частната жалба е неоснователна. Видно от преписката по касационна жалба вх. № 1244/12.02.2024 г., приложена по в.т.д. № 261/2023 г. на ПАС в същата е описано само приложение от касационната жалба за насрещната страна, не е посочено като доказателство платежно нареждане за внесена по касационната жалба държавна такса от 30лв. по сметка на ВКС. С разпореждане № 218/13.02.2024 г. по в.т.д. № 261/2023 г. на съдията-докладчик от ПАС касационната жалба е оставена без движение и са дадени указания до касатора за отстраняване на следните нередовности – представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 30 лв. и представяне на препис от изложението за връчване на насрещната страна. Същото разпореждане е било редовно съобщено на застрахователя на 05.03.2024 г. видно от разписка за връчено съобщение чрез служител на дружеството – Д. И.. На 07.03.2024 г. касаторът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е описал прилагането на практика на ВКС и на платежно нареждане. Липсва отбелязване от деловодителя, че вписаното като приложение платежно нареждане фактически не е налично. Към преписката е прикрепено платежно нареждане от 05.03.2024 г. за сумата от 30 лв. по сметка на ВКС с посочване на ясно основание – държавна такса по касационна жалба по в.т.д. № 261/2023 г. на АС-Пловдив, като липсва отбелязване от коя дата е това прилагане. В изложението не е отбелязано като приложение препис от изложението за връчване на насрещната страна и такова действително не е приложено. С разпореждане № 380/14.03.2024 г. по в.т.д. № 261/2023 г. на ПАС на съдията-докладчик касационната жалба отново е оставена без движение като са дадени указания на застрахователното дружество да представи доказателства за платена такса по касационната жалба и препис от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Същото разпореждане е било съобщено на ЗК „Лев Инс“ АД на 01.04.2024 г. видно от разписка за връчване, като връчването е аналогично на предходни такива – чрез служител на дружеството и спрямо който начин липсва конкретно оплакване в настоящата частна жалба. Към датата на постановяване на обжалваното разпореждане № 562/17.04.2024 г. на ПАС ЗК „Лев Инс“ АД не е представил препис от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Дори и поради липсата на изрично отбелязване при приемане на документите от служител на съда – изложение към касационна жалба с вх. № 21011/11.03.2024 г., че липсва посоченото като приложено платежно нареждане, касационната жалба е останала нередовна предвид неизпълнението на дадените на два пъти указания на ПАС за прилагане на копие от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. На осн. чл.286, ал.1, т.2 вр. чл.284, ал.3, т.2 вр. т.1 ГПК касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД подлежи на връщане, поради което обжалваното разпореждане на ПАС следва да се потвърди. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение