Определение № 6496 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, чрез юрк. Неделков, срещу определение № 661/13.05.2026 година на Административен съд гр. Видин по адм.д. № 202/2026 година. С последното съдът е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0953-000144/19.12.25 год. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Видин, с която на В. Б. С. от гр.Видин на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че доказателствата за трудова заетост и семейно положение дори и да са новопредставени, не са нови по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Съдът неправилно приел, че неблагоприятните последици за жалбоподателя са с интензитет от степен да бъдат противопоставени на обществения интерес. В конкретната хипотеза жалбоподателят бил лишен от правоспособност поради изчерпване на всички контролни точки. Връщането на СУМПС не възстановявано правоспособността на водача. Недопустимо било управление на МПС от неправоспособен водач. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането на С. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0953-000144/19.12.25 год. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Видин. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Видин е образувано по жалба на В. Б. С. от гр.Видин срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0953-000144/19.12.25 год. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Видин. С последната, на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на С. поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед. С определение № 654/11.05.2026 година АС гр. Видин е отхвърлил искането за спиране с аргумент за недоказване на значителна или труднопоправима вреда за жалбоподателя. По делото е направено ново искане за спиране с приложени доказателства по искането с правно основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК, а именно: трудов договор на лицето за длъжността „шофьор на товарен автомобил“, заповед за прекратяването на трудовия договор за заеманата длъжност и акт за раждане на детето на жалбоподателя. Съдът е приел, че в настоящия случай жалбоподателят сочи обстоятелствата и представя писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че в резултат на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, изразяваща се във временното отнемане на СУМПС за него съществува реална опасност от настъпване на значителни вреди - жалбоподателят за дълъг период от време ще бъде лишен от правото на труд и получаването на трудови доходи по сключения трудов договор, както и ще се затрудни издръжката на детето му. Съдът е посочил, че крайният резултат на настоящия съдебен акт е в съответствие и с тълкуването дадено в Решение от 04.05.2023 година по дело С-97/21 година на СЕС. Определението е неправилно, при следните съображения от правна страна: Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движението по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на актова въз основа на нови обстоятелства. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер, и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес (да не се допуска управление на МПС от неправоспособни водачи), на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост в резултат на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК. Със заповедта се изземва СУМПС поради това, че водачът е с отнети всички контролни точки и не е върнал СУМПС по надлежния ред. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедите за ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа, допуснати съществени процесуални нарушения, са относими към съществото на спора. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по смисъла на същото решение. По отношение на възражението на касатора за неправилно приложение на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК, същото е основателно: Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда, това не обосновава механично извод за наличие на значителна или труднопоправима вреда именно от предварителното изпълнение на мярката в резултат от нови обстоятелства. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли искането за спиране. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение