Определение № 763 от 10.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2181/2022 г.

Постъпила е молба вх.№2729/27.05.22г. „относно решение №58/07.04.2022г. на Апелативен съд Велико Търново“, озаглавена като такава по чл.248 ГПК и адресирана до Апелативен съд Велико Търново. Същата е подадена от адв. К. Б., в качеството й на пълномощник на страните по делото Д. П. Р. и К. И. А.. В молбата са изложени оплаквания за неправилно приложение от страна на апелативния съд на процесуалния и материалния закон при определяне на адвокатското й възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА вр. Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, дължимо във връзка с подадените от нея от името на тези ответници възражения срещу издадената по гр.д.№4380/16г. по описа на Районен съд Русе заповед за изпълнение. Направено е искане за допълване/изменение на решение №58/07.04.2022г. по в.т.д.№398/18г. на Апелативен съд Велико Търново в тази му част. Посочената молба е администрирана от въззивния съд като частна жалба до Върховен касационен съд. Като такава с разпореждане от 28.09.2022г. на Председателя на ІІ т.о. на ВКС молбата е присъединена и към настоящото производство. При произнасянето си в закритото заседание настоящият състав на ВКС ТК Второ отделение решение констатира,че предмет на обжалване пред въззивната инстанция е било, освен първоинстанционното решение №190/21.12.2017г., също и определение №183/23.04.2018г., които са постановени по т.д.№430/16г. по описа на Окръжен съд Русе. С определението решението е било допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като исканията на адв. К. Б. за присъждане на адвокатски възнаграждения по реда на чл.38 ал.2 ЗА за подадени от нея от името на Д. Р. и К. А. възражения в заповедното производство по ч.гр.д.№4380/2016г. на РС Русе /по 505 лв. за представителството на всеки от двамата/, са били отхвърлени. Срещу това определение е била подадена частна жалба от адв.К. Б.. С въззивното решение №58/07.04.2022г. по в.т.д.№295/21г. Великотърновски апелативен съд е отменил частично определение №183/25.04.2018г. по т.д.№430/16г. по описа на ОС Русе до размер на сумите от по 25,72 лв. за всеки от двамата ответници, които суми е присъдил по реда на чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.6 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения в полза на адв.Б. за извършените от нея процесуални действия в заповедното производство, изразяващи се в подаването на възражения срещу заповедта за изпълнение.В останалата част до претендираните от нея по 505 лв. за действията, извършени от името на Р. и А. по ч.гр.д.№4380/16г. на РС Русе, въззивният съд е потвърдил постановеното първоинстанционно определение. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС ТК Второ отделение намира,че не е надлежно сезиран за произнасяне с администрираната като частна жалба молба вх.№2729/27.05.2022г. Частта от въззивното решение, касаеща присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Б. в заповедното производство, е постановена по реда на чл.274 ал.2 ГПК – произнасянето на въззивната инстанция е по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд. Това произнасяне може да бъде оспорено пред касационната инстанция по реда на чл.274 ал.3 ГПК.Подадената от адв. К. Б. молба не отговаря на изискванията за редовно частно касационно обжалване – в нея е наведено оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, въз основа на които в нейна полза е присъдено възнаграждение за представителство в заповедното производство по реда на чл.6 т.5 от Наредба №1/2004г., вместо по чл.7 ал.7 от същата, но е направено искане за изменение на решението в поддържания от нея смисъл, адресирано до апелативния съд, а не за отмяна на съответната част от въззивното решение, адресирано до касационната инстанция. Същата, освен констатираното несъответствие между обстоятелствена част и петитум, не отговаря и на останалите изисквания на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 и ал.2, вр. чл.275 ал.2 вр. чл.260 ГПК. Тъй като съгласно чл.285 ГПК в задължение на въззивния съд е да извърши проверка за редовността на частната касационна жалба, образуваното пред настоящата инстанция производство по администрираната като частна жалба молба вх.№2729/27.05.2022г. на адв.К. Б. следва да бъде прекратено и същата върната на Апелативен съд Велико Търново за извършване на проверка за редовност, евентуално – за обездвижване с указания страната да уточни искането си и да го приведе в съответствие с изискванията на закона и за администрирането й по надлежния ред. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение