Определение № 7529 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Х. А., гражданин на Ирак, чрез пълномощник адв. К. Динева, против определение № 17048 от 05.05.2026г., постановено по адм. дело № 2645/2026г. по описа на Административен съд София-град. По наведени в частната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение се претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна – интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 230 АПК, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане, като просрочена, жалбата на Г. Х. А., гражданин на Ирак, против решение № УПП-510/09.07.2025 г. на интервюиращ орган на ДАБ, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорващият е редовно уведомен за постановения акт на 26.08.2025г., по реда на чл. 76, ал. 5 ЗУБ, докато жалбата е подадена на 05.02.2026г., след изтичане на 14-дневния преклузивен срок за обжалване. За неоснователни са приети възраженията на оспорващия за нередовното му уведомяване, поради това, че по същото време е бил в следствения арест в гр. Русе, а впоследствие и в [заличен текст], като е изтъкнато, че органът нито е разполагал с данни за местонахождението на чужденеца - последният самоволно е напуснал РПЦ-[населено място], нито има задължение да изпраща съобщения на адреса на ареста или затвора. Посочено е, че лицето е в неизвестност от 10.07.2025 г., въпреки задължението му да не напуска определената му зона без разрешение съгласно чл. 30, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 11 ЗУБ. Съдът е отчел, че последният адрес, на който е регистриран жалбоподателят, се намира в [населено място] и доколкото същият не е изпълнил задължението си да информира ДАБ за промяната му, правилно органът е изпратил на този адрес съобщението за издаденото решение, съответно – при върнато съобщение с обратна разписка поради невъзможност за връчване, е приложена установената фикция по чл. 76, ал. 5 ЗУБ и актът е счетен за връчен. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са доводите в частната жалба за нередовно уведомяване на оспорващия за издаденото решение. По делото е установено, че с решение за настаняване № 2696/07.07.2025г., издадено от директора на РПЦ-[населено място], чужденецът е настанен в Регистрационно-приемателен център [населено място], [жк], като съгласно приемно-предавател протокол той е предаден в центъра на 07.07.2025г. На същата дата лицето е подало молба за предоставяне на международна закрила, вх. № 545/07.07.2025г., в която е посочило като адрес на пребиваване [населено място], [адрес] /адресът на [населено място]/. Според докладна записка вх. № 1220/14.07.2025г. чужденецът самоволно е напуснал РПЦ-[населено място] и от 10.07.2025г. е в неизвестност. При тези данни органът обективно не е могъл да приложи общия ред по чл. 76, ал. 1 ЗУБ за връчване на решения лично на търсещия международна закрила или на негов представител или адвокат. При това, противно на твърденията в частната жалба, органите на ДАБ нямат разрешен достъп до конкретно посочените централизирани информационни системи /Централизирана информационна система на следствените служби и Единна информационна система за противодействие на престъпността/, за да правят справки дали евентуално чужденецът не се намира в арест/затвор с цел да установят неговото актуално местонахождение. Освен че няма достъп до такива информационни системи, видно от приложено в тази връзка нарочно писмо от процесуалния представител на ДАБ, органът няма и задължение да издирва търсещия закрила, включително да извършва каквито и да било справки за негов действителен адрес или местонахождение. В този случай приложение следва да намери реда за връчване, установен в чл. 76, ал. 3-5 ЗУБ – чрез изпращане на чужденеца на съобщение с обратна разписка, а в случай че то се върне в ДАБ поради невъзможност за връчване, решението да се счита за връчено. Именно този законосъобразен ред за връчване е приложен от ответника, което обосновано е съобразено от решаващия съд. В разпоредбата на чл. 76, ал. 5 ЗУБ е уредена законова фикция, предвиждаща, че ако съобщението с обратна разписка се върне в ДАБ поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено. Съобщението за решението е изпратено за връчване с обратна разписка на адреса, посочен от търсещия закрила в подадената молба. Съобщението е върнато с отбелязване "непотърсена". Употребеният в законовата норма термин е родово понятие, в което се включват всички основания, поради които пратката не е връчена. Едно от тези основания е "непотърсена", което като видово понятие се включва в законовото основание за прилагане на фикцията - невъзможност за връчване. Съобщението за обжалваното решение е редовно връчено на търсещия закрила на 19.08.2025г., при прилагане на законова фикция, изрично уредена в специалния закон. Срокът за оспорване на решението, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗУБ е 7-дневен и е изтекъл на 26.08.2025г., а жалбата е подадена след изтичането му – на 05.02.2025г. Неоснователно се поддържа в частната жалба, че действията на ДАБ противоречат на принципа на служебното начало съгласно чл. 7 и 35 АПК и са лишили оспорващия от възможност да упражни правото си на защита. Решението е изпратено за връчване на посочен в молбата за международна закрила адрес - това е адресът на РПЦ-[населено място], където лицето е било настанено, но самоволно го е напуснало. При предвидената законова фикция за редовно връчване на съобщението, за административния орган не съществува задължение за уведомяване по друг начин. След като лицето е в неизвестност от 10.07.2025 г., въпреки задължението му да не напуска определената му зона без разрешение съгласно чл. 30, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 11 ЗУБ /изрично се е подписало, че е запознато с Указанията на ДАБ относно реда за подаване на молба за международна закрила/, не може да се възлага в тежест на органа да установява актуалния адрес на лицето. Последният адрес, на който е регистриран чужденецът, се намира в [населено място], с оглед на което правилно на този адрес е изпратено съобщението за издаване на оспореното решение, но поради установена невъзможност за връчване, е приложена фикцията по чл. 76, ал. 5 ЗУБ и е счетено, че решението е връчено. По изложените съображения, като е достигнал до идентични правни изводи, решаващият съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение