Определение от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2023 г.

Производството е по реда на чл. раздел III от гл. Х на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Асоциация за квалификация на автомобилистите в България АКАБ“ – СНЦ срещу чл. 8, ал. 5, т. 1 в частта „с образователна степен магистър“; Приложение № 3 към чл. 10, ал. 8 в частта „всяка събота от месеца“ и чл. 2, ал. 7, т. 1 в частта „при условие, че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 ЗДвП“ от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи. С определение от 08.02.2024 г. е допуснато присъединяването на П. Запрянов към оспорването на „Асоциация за квалификация на автомобилистите в България АКАБ“ – СНЦ срещу чл. 2, ал. 7, т. 1 в частта „при условие, че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП“ от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съдът възприема като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на съдебно производство на жалбоподателя и на присъединения към оспорването допускането от Конституционния съд за разглеждане по същество по дело № 5/2024 г. на искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) в частта: „..при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи" поради противоречието ѝ с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1-3, чл. 35, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията. Тъждеството на оспорената част от чл. 2, ал. 7, т. 1 от Наредбата с частта от разпоредбата на ЗДвП, установяването на чиято противоконституционност се иска и дължимата от съда преценка по чл. 192а, изр. 2 АПК обуславя решението от изхода на делото пред КС. С арг. от чл. 210, ал. 2, изр. 2 ГПК и предвид извършеното от жалбоподателя обективно съединяване на оспорването на няколко разпоредби на нормативния административен акт разделянето на оспорванията е недопустимо. Воден от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,