Определение № 1735 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1164/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ПП „Единение“, чрез процесуален представител, срещу разпореждане № 20 от 20.03.2026 г., постановено от Софийски градски съд по ф.д. № 45 по описа на съда за 2023 г., с което е върната касационната жалба на жалбоподателя срещу постановеното по делото решение № 17 от 04.02.2026 г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и се иска отмяната му. Сочи се, че обжалваното с върнатата касационна жалба решение е връчено на жалбоподателя на 05.02.2026 г. На 06.02.2026 г. процесуалният му представител подал през Единния портал за електронно правосъдия (ЕПЕП) касационна жалба срещу решението по реда на чл. 18 от Закона за политическите партии. Излага се, че касационната жалба е подписана с електронен подпис, от който е видна и датата на подаване, като към жалбата били приложени доказателства относно датата на публикуване на поканата за свикване на Национално събрание на партията, която е основание за отказа от вписване на промените от първоинстанционния съд и документ за платена държавна такса. Жалбоподателят настоява, че заради технически специфики на ЕПЕП, програмата автоматично е генерирала дължима такса, която той не заплатил, поради направеното вече плащане по банков път. Счита, че поради това касационната жалба не е постъпила в СГС и не е образувано касационно производство. Сочи се по-натам в жалбата, че на 24.02.2026 г., след като констатирал проблема, жалбоподателят подал молба с доказателства, че касационната жалба е подадена в срок, но с обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че касационна жалба не е постъпила по делото и решението е влязло в законна сила. Във връзка с изложеното жалбоподателят посочва, че в молбата с вх. № 25674 от 24.02.2026 г. няма твърдения, че в СГС е постъпила жалба, а че такава е депозирана в законоустановения срок, но поради технически причини е „увиснала“ в електронната система. Излага се също, че съгласно чл. 62, ал. 1 от ГПК, с оглед установяване спазването на сроковете, валидна е датата на изпращане на жалбата по пощата, куриер или по електронен път, а фактът, че депозираната на 06.02.2026 г. касационна жалба не е постъпила в регистратурата на СГС поради технически причини, свързани с начина на действие на ЕПЕП, не отменя факта на нейното подаване в срок - един ден след връчването й /явно – връчването на обжалваното решение на СГС – бел. на докладчика в касационната инстанция/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане съставът на СГС е изложил, че: По делото е постъпила молба с вх. № 25674/24.02.2026 г. от адв. С., в която твърди, че срещу решение № 17/04.02.2026 г. е подадена молба чрез ЕПЕП с входящ номер от 06.02.2026 г., като документът не е постъпил по делото и не е получено уведомление от подателя за висящ документ в системата. Към молбата е приложена касационна жалба срещу решение № 17/04.02.2026 г. и се моли по отношение на същата да бъде прието, че е депозирана в законоустановения срок за това. Съдът посочва, че по делото са изготвени служебно справка и доклад от Началник - служба „Регистратура“ при СГС, от които е видно, че не са налице данни за постъпила касационна жалба по ф.д. № 45/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 с-в, чрез ЕПЕП, на дата 06.02.2026 г. Налице са данни за постъпила в ЕПЕП молба вх. № 25674/24.02.2026 г. с приложена към нея касационна жалба. По-натам съдът излага, че видно от материалите по делото, съобщение до ПП „ЕДИНЕНИЕ“ е връчено на адресата чрез процесуалния представител - адв. С., на 05.02.2026 г. Предвиденият в чл. 18, ал. 1 ЗПП срок за обжалване на решението е изтекъл на 12.02.2026 г. По делото е постъпила касационна жалба срещу решението по заявлението за вписване на промени, на 24.02.2026 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване, поради което и същата, като просрочена, следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е правилно. Съставеният /след справка/ и приложен по делото доклад на Началник - служба „Регистратура“ при СГС, от който е видно, че не са налице данни за постъпила касационна жалба по ф.д. № 45/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 с-в, чрез ЕПЕП, на дата 06.02.2026 г., а са налице са данни за постъпила в ЕПЕП молба вх. № 25674/24.02.2026 г. с приложена към нея касационна жалба, и на съдържанието на който доклад са основани решаващите изводи на състава на СГС в обжалваното му разпореждане, не е оспорен. Не са ангажирани каквито и да било доказателства в уверение на твърденията на жалбоподателя за подаването на касационната му жалба именно на 06.02.2026 г. Видното от представеното по делото копие от платежно нареждане обстоятелство, че дължащата се за обжалване държавна такса е внесена на 06.02.2026 г., не съставлява надлежно и достатъчно доказателство, годно да установи при условията на пълно и главно доказване факта на подаването на жалбата на същата дата. Необосновано е и главното твърдение на жалбоподателя в жалбата му в насока на това, че касационната жалба е подписана с електронен подпис, от който е видна и датата на подаването й, доколкото датата на електронния подпис в случая установява именно датата на подписването на жалбата със същия, но не и датата на подаването й. По изложените съображения частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана се явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане – като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение