Определение № 283 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№4332/23.12.2019г., подадена от С. В. Й., М. С. Й. и К. С. Й. чрез процесуалния му представител адв.В. С. от АК-Б., срещу решение №4354, постановено на 10.10.2019г. от Четвърти въззивен състав на ГО на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№337/2019г., с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторите в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по следните въпроси, по които считат, че са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване: 1.Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК по смисъла на т.1 от ТР №8/27.11.2013г. на ВКС, в случай че в полза на ищците има влязло в сила съдебно решение за правото им по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, инициирано е производство пред ОСЗ, което все още не е приключило не по вина на ищците към датата – последният ден, в който изтича срокът за предявяване на иск по чл.537, ал.2 ГПК и в правния мир съществува констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка и последваща прехвърлителна сделка по покепко-продажба в полза на трето лице за имот, върху който ищците могат да придобият /да защитят като установят/ правата си върху същия този имот и към момента на подаването на исковата молба поради липса на постановено решение на ОСЗ ищците са в обективна невъзможност да предявят и друг иск, какъвто е искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ; 2.По какъв начин, в случай че се отрече правото на ищците да предявят отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и по смисъла на т.1 ог ТР №8/27.11.2013г. на ВКС, ищците биха могли да защитят правата и законните си интереси срещу незаконосъобразно издаден нотариален акт по чл.537, ал.2 ГПК, засягащ пряко правото им на собственост върху имот, ако към датата на изтичане на давностния срок за предявяване на такъв иск ищците са в невъзможност да предявят и друг иск /по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ по изцяло независещи от тях причини и пропускат срока да поискат отмяна на нотариалния акт и за в бъдеще; 3.Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и по смисъла на т.1 от ТР №8/27.11.2013г. на ВКС, в случай че с този иск ищците не претендират да установят свое право на собственост и по този начин не заместват друг иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а отричат чужди права, обективирани в незаконосъобразно издаден нотариален акт, касаещ имот, върху който ищците имат възможност да придобият права, респ. да защитят вече съществуващи права, респ. и ако към момента на подаване на исковата молба те могат да предявят и друг иск; 4.Допустимо ли е заради забавяне от 7 месеца за произнасяне на ОСЗ с решение по заявление, подадено по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, отричайки правото на ищците да предявят самостоятелен иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.537, ал.2 ГПК и пропускайки давностния срок за предявяване на този иск, ищците да бъдат поставени в невъзможност никога да не могат да поискат защитата си срещу незаконосъобразен нотариален акт, засягащ правото им на собственост върху имот и този нотариален акт да се установи завинаги в правния мир, тъй като от двете възможности за правна защита – единият иск се приема за недопустим, а другият не може да бъде предявен не по вина на ищците; 5.В случай, че в първоинстанционното производство на ищците са дадени указания за поправка на исковата молба досежно възраженията на ответниците за липса на правен интерес и първоинстанционният съд е приел, че с поправената искова молба ищците са изпълнили дадените указания и са обосновали правния интерес от водене на делото като е дал ход и се е произнесъл по делото по същество, допустимо ли е въззивният съд да прекрати изцяло производството по делото на същото основание с мотива, че в поправената искова молба не са изпълнени указанията за обосноваване на правния интерес от водене на делото, считайки по този начин, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си за проверка на исковата молба, вместо на ищците да се формулират точни и ясни указания в какво съдът счита, че се състои нередовността на исковата молба като по този начин въззивният съд да замести проверката по редовността на исковата молба от първоинстанционния съд. В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Г. З. чрез процесуалния си представител адв.М. Р. от АК-Б., изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. Г. А. и Г. С. П. чрез процесуалния си представител адв.А. Б., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Н. С. Т., С. В. Й., М. С. Й., К. С. Й., в качеството им на наследниц;и на З. К. Т.-Й., са предявили срещу В. Г. З., Д. Г. А. и Г. С. П. иск за установяване, че ответниците В. Г. З. и Д. Г. А. към 12.10.2009г. не са били собственици на поземлен имот с кадастрален номер ........., с площ от 4.999 дка, местоположение в м.“Н. с.“ в землището на [населено място], [община], което право на собственост е обективирано в констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан с дв.вх.рег.№......../12.10.2009г., акт том ..., акт №......, номер по описната книга ........../12.10.2009г. Поддържат, че Н. С. Т. е наследник на Х. Н. Т., починал на 29.12.1954г., а С. В. Й., М. С. Й. и К. С. Й. са наследници на З. К. Т.-Й., починала на 28.09.2016г., последната наследник на А. Н. Т., починал на 02.06.1951г., като с решение №4119/15.10.2013г., постановено по в.гр.д.№512/2013г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, влязло в сила на 03.01.2014г., на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на Н. С. Т. и З. К. Т.-Й. в качеството им на наследници на Х. Н. Т. и А. Н. Т., да възстановят собствеността върху недвижим имот с площ от 10 дка, находящ се в местността „Н. с.“ в землището на [населено място], попадащ в други имоти, сред които и имот с кадастрален номер......... с площ от 4.998 дка, вписан на името на В. З.. Поддържат, че със заявление вх.№АР-02-0376/07.04.2014г. са поискали от ОСЗ-С. възстановяване на този имот, но към момента на подаване на исковата молба /14.10.2014г./ административната процедура по така подаденото заявление все още не е приключила. В хода на производството представят решение №19330/23.12.2014г. на ОСЗ-С., с което на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на Х. Н. Т. и А. Н. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред което и недвижим имот с площ от 10 дка, находящ се в м.“Н. с.“ в землището на [населено място], със забележка, че след идентифициране на имота е установено, че попада в имот №....... с площ от 4.498 дка, възстановен на наследниците на А. В. З.. Твърдят, че на 12.10.2009г. В. Г. З. и Д. Г. А. са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на имоти, сред които и имот №......., след което на 08.12.2009г. продали имота на Г. С. П.. Поддържат, че така изложените обстоятелства обосновават правния им интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като при евентуално решение на ОСЗ за отказ да възстанови собствеността на имота поради спор за материално право, единствената им възможност да защитят правото си на собственост е да предявят иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /положителен установителен иск за собственост към минал момент/ и за да спазят 5- годишния давностен срок за предявяване на иск за отмяна на констативният нотариален акт на ответниците В. Г. З. и Д. Г. А., за ищците остава единствената възможност да защитят правото си на собственост чрез отрицателен установителен иск и иск за отмяна на констативния нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК. С решение №187/05.07.2018г., постановено по гр.д.№859/2014г. по описа на Петричкия районен съд, предявеният от Н. С. Т., С. В. Й., М. В. Й. и К. С. Й. иск е уважен, като е признато в отношенията им с В. Г. З., Д. Г. А. и Г. С. П., че В. Г. З. и Д. Г. А. не са били собственици към 12.10.2009г. на ПИ с кадастрален номер...........с площ от 4.999 дка в местността „Н. с.“ в землището на [населено място]. В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е недопустим, поради което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото – прекратено. Изложени са съображения, че установяване на вещни права към минал момент е допустимо само по ограничен брой искове, по които това установяване е релевантно за други, съществуващи към настоящия момент права на ищеца /като например искът по чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ, искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, искът по чл.32, ал., т.2 З./отм./, в какъвто смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВКС в посочените във въззивното решение съдебни актове /определение №90 от 28.05.2019г. по ч.гр.д.№1835/2019г. на Първо ГО на ВКС и определение №331/12.07.2017г. по гр.д.№216/2017г. на Второ ГО на ВКС/. Прието е, че в случая липсва правен интерес от воденето на иск за установяване на право на собственост към минал момент /12.10.2009г./ тъй като силата на присъдено нещо се формира към момента на приключване на устните състезания. Посочено е, че разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК предвижда възможност да се предяви иск, за да се установи съществуването/несъществуването на едно право, когато ищецът има правен интерес от това, при което спорното материално право трябва да съществува/не съществува към момента на предявяването на иска и само ако това е така, съдът може да обоснове извод кому то принадлежи/не принадлежи. Изложени са съображения, че ако фактът на съществуването/несъществуването на едно право или правоотношение в миналото има значение за други правоотношения, които са налице в настоящия момент, то страната има възможност да се защити, като предяви спорните съществуващи/несъществуващи права, но не и като претендира в самостоятелно исково производство установяването на права към минал момент. Посочено е също така, че ищецът има правен интерес да предяви иск за правото на собственост към настоящия момент и срещу лицето, което претендира да е собственик, и по този иск ще бъде изследван и въпросът дали това лице е било собственик и към минал момент. Процес за състоянието на собствеността към минал момент обаче е приет от въззивния съд за безпредметен, тъй като няма да даде защита на накърнени към настоящия момент права. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, посочена и в обжалваното решение, според която установяването на вещни права към минал момент е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи по ограничен брой искове, а именно по реда на чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ, чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1, т.2 З./отм./. Само решенията, постановени в тези производства, имат за правна последица разрешаването на спор, който обуславя принадлежността на съответното вещно право и към настоящия момент, респ. наличието на правно призната възможност такова право да бъде придобито. Тези производства са специални, изрично предвидени с цел след тяхното приключване да бъдат признати права към настоящия момент и реализирани правни възможности за придобиване на такива права. Установяването на права на собственост към минал момент, респ. отричането на право на собственост към минал момент по общия ред чрез предявяване на иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК няма подобни правни последици – законът не предвижда възможност въз основа на решение, постановено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, с което е признато или отречено съществуването на право на собственост към минал момент, да има за последица придобиване или възможност за придобиване на такова право към настоящия момент. Съображения в същия смисъл са изложени и в посочените в обжалваното решение актове на тричленни състави на Първо и Второ ГО на ВКС, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора, че въззивният съд вместо да изрази самостоятелни /свои/ мотиви при постановяване на обжалваното решение, се е задоволил само с цитираните части от мотивите по три определения на ВКС, които са ирелевантни за процесния случай. Когато се произнася по определен правен въпрос, какъвто в настоящия случай е въпросът допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск за принадлежност на правото на собственост върху недвижим имот към минал момент по реда на чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд следва да приложи разрешението, давано от трайно установената и непротиворечива практика на ВКС /т.е. да постанови решение, съответстващо на тази практика/ или да изрази различни съображения, ако не споделя тази практика. Особеностите на настоящия случай не съдържат особености, които да сочат на ирелевантност /неприложимост/ на даденото от съставите на ВКС разрешение на поставения въпрос. Не може да бъде споделена тезата на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси по допустимостта на отрицателния установителен иск, тъй като в обжалваното решение възможността да бъде предявен отрицателен установителен иск за право на собственост в хипотеза, при която за предявилото иска лице съществува възможност да придобие права, принципно не е отречена. Отречена е единствено възможността такъв иск да бъде предявен с цел отричане притежанието на правото на собственост към минал момент, освен в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице, тъй като искът не е предявен срещу лицата, на които правото на собственост върху имот №.......... е било възстановено. В подобна хипотеза, дори правата на лице, различно от лицата, на които правото е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ, да бъде отречено, това не би имало за последица възстановяване правото на собственост върху същия имот на ищците, в какъвто смисъл са и изложените от въззивния съд съображения за липсата на правен интерес от предявяването на иска. Обжалваното решение не противоречи на тълкуването, дадено с т.1 на ТР №8/2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, което касае само хипотези, при които отрицателният установителен иск е предявен с цел отричане на правото на собственост към настоящия момент. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение