Определение № 3569 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена лично от Р. Д. Д., срещу определение № 2632/19.09.2023 г. по гр. д. № 3147/2023 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о., с което е оставена без разглеждане нейна молба за отмяна на определение № 4342/08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4544/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 761/28.05.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 37/2019 г. Окръжен съд – Плевен е оставил без уважение частна жалба против разпореждане № 13252/28.11.2018 г. по гр. д. № 3564/2018 г. на Районен съд – Пловдив за връщане на депозирана от Р. Д. частна жалба против неподлежащ на обжалване съдебен акт, а именно разпореждане от 12.09.2018 г. постановено по делото, с което исковата й молба е оставена без движение, като на ищцата са дадени указания за отстраняване на допуснати в исковата молба нередовности. Срещу определение № 761/28.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 37/2019 г. на Окръжен съд – Плевен Р. Д. е подала частна касационна жалба пред ВКС, преписката по която е върната на администриращия съд с разпореждане № 105/04.07.2019 г. на председателя на IV г. о. на ВКС за извършване проверка на редовността й с дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение на дадените указания Окръжен съд – Пловдив с разпореждане № 915/09.07.2019 г. и с разпореждане № 1080/12.08.2019 г. е оставил частната касационна жалба без движение, като е дал възможност на жалбоподателката да отстрани допуснатите нередовности. Въпреки това същите не са отстранени, поради което частната касационна жалба е върната с определение № 1227/03.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 37/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. Последното е потвърдено с определение № 180/27.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 216/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Срещу така постановеното определение е депозирана частна касационна жалба, която е върната с разпореждане № 36/30.10.2020 г. по същото дело на Апелативен съд – Велико Търново поради неотстраняване на допуснати нередовности в срок. Това разпореждане е обжалвано пред ВКС, като е оставено в сила с определение № 327/25.07.2022 г. по гр. д. № 4048/2020 г, по описа на ВКС, IV г.о. В последното е посочено, че не подлежи на обжалване, но въпреки това срещу него е депозирана частна жалба, която е върната с определение № 50359/04.11.2022 г. постановено по същото дело. Това определение е потвърдено с определение № 4342/08.12.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 4544/2022 г. на ВКС, IV г. о. С обжалваното определение № 2632/19.09.2023 г. съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна на определение № 4342/08.12.2022 г. по гр.д. № 4544/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. Съдът е приел, че се касае за определение, което не се включва в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава XXIV ГПК. Съдът е посочил, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащите по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск, като се е позовал на т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Отмяната по реда на Гл. ХХІV ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове при изчерпателно изброените в закона хипотези. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - съдебни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици. Съгласно приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая производството по делото пред ВКС по гр.д. № 4544/2022 г. не е било прекратено в хипотеза на отказ от иск и съдебният акт по делото не попада в кръга на определенията, които подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Поради това извънредният способ за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е неприложим за определение № 4342/08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4544/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение