Определение № 10851 от 30.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. М. Б. от [населено място] против определение № 4191/21.09.2026г., постановено по административно дело № 1017/2026г. по описа на Административен съд-Хасково,в частта му, с която е оставено без уважение искането за конституирането му като заинтересована страна по делото. Поддържат се доводи за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Жалбоподателят счита, че административният акт е благоприятен за него в оспорената чу част. Поради това моли за отмяна на определението на първоинстанционния съд. Ответниците по частната жалба- „Омакс Сълюшънс“ ЕООД и кмета на община Хасково, не заявяват становище по нея. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството по административно дело № 1017/2026г. е образувано по жалба на „Омакс Сълюшънс“ ЕООД против заповед за отчуждаване № РД-742/15.07.2026г. на кмета на община Хасково, в частта, с която е наредено принудително отчуждаване на 73 кв.м. от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на гр. Хасково, собственост на посоченото дружество, и в частта, с която за посочените 73 кв.м. е определено парично обезщетение в размер на 1363 евро. Жалбоподателят е поискал да бъде конституиран като заинтересована страна по делото, обосновавайки правния си интерес от това с обстоятелството, че отчуждаването се предприема за прилагането на ПУП-план за регулация, предвиждащ улица-тупик, която ще осигури транспортен достъп до поземлени имоти, един от които- [ПИ] по ККР на гр. Хасково, е негова собственост и с разрешение № 247/10.06.2026г. в него е разрешен строеж на еднофамилна жилищна сграда. Първоинстанционният съд приема, че процесната заповед в оспорената й част не поражда пряк, личен и непосредствен ефект в правната сфера на Т. Б., поради което той няма качеството на заинтересована страна, поради което искането му за конституиране като такава е оставено без уважение. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. В настоящата хипотеза адресат на оспорения административен акт е "Омакс Сълюшънс" ЕООД, а частният жалбоподател не е участвал в административното производство. Съгласно чл. 15 от АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. Въпросът кои са страните в съдебното производство е изрично уреден в чл. 153, ал. 1 от АПК и това са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Страните се конституират служебно от съда на основание чл. 154, ал. 1 от АПК, в зависимост от това към коя от посочените в чл. 153, ал. 1 от АПК категории се отнасят. С оглед на цитираните норми страни в съдебното производство по чл. 27 ЗОС са оспорващите - собственици на отчуждавания имот и административният орган, издател на заповедта. Извън тях съгласно чл. 27, ал. 4 ЗОС се призовава и инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът, когато е различен от общината. Правилно съдът е индивидуализирал страните по делото при съдебното оспорване на заповедта за отчуждаване– това са адресатът на административния акт и административният орган. В настоящия случай обектът, за който се отчуждават 73 кв.м. от имота на оспорващото дружество, е публична общинска собственост – нова улица-тупик от о.т. 33 до о.т. 36 и възложител и инвеститор е община Хасково. За да може да вземе участие като страна в производството по оспорване на процесната заповед, частният жалбоподател трябва да има качеството на заинтересовано лице, т.е. оспореният административен акт да го засяга пряко и непосредствено, а евентуалната му отмяна да рефлектира пряко в правната му сфера. В настоящата хипотеза оспорената част от заповедта на кмета за отчуждаване на 73 кв.м от поземлен имот, който не е собственост на жалбоподателя, и за определяне на равностойно парично обезщетение за това не поражда никакви права или задължения за жалбоподателя. Правилно административният съд е посочил, че въпросите относно осигуряването на транспортен достъп до имота му са относими към одобряването на подробния устройствен план- план за регулация, с който тази улица е предвидена. Обстоятелството, че с оспорването на заповедта за отчуждаване евентуално би се забавило изграждането на предвидената по плана улица, не представлява пряка последица от акта, засягаща правната сфера на частния жалбоподател. Ето защо определението на първоинстанционния съд е правилно в обжалваната му част, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховния административен съд, четвърто отделение